Вестник "24 часа"

08 Септември 2014
0 134

Васил Василев – Зуека: “Господарите…” не учат на добро българина
 
– Васко, колко години навъртя като господар на ефира?
– Осем. Ако не броим промоизданията, с които кандидатствахме из различните телевизии, преди да се появим за първи път в бившата вече “Седем дни” (смях).
– В последно време предаването е станало почти институция? Тежка ли е царската корона?
– Това е нож с две остриета. “Господари на ефира” е замислено като сериозно предаване. Според идеята на италианското “Стриша ла нотиция”, което е първообразът на “Господари на ефира”, това е особен вид публицистично шоу, което явно има силата да помага при различни проблеми.
От друга страна обаче, ние не учим на добре българите. Защото вместо да се опитат сами да си свършат работата, те веднага започват да плашат институциите или властта с нас. Макар че, като се замисля, не е лошо да сме в ролята на мечката (смях).
Истината е, че още когато преди 8 години разбрах за какво става дума, аз си казах, че има смисъл да бъда водещ на едно такова предаване. Пазарът е отчел, че една продукция обикновено се държи 4-5 години в ефира и после пада или поне има нужда от смяна на концепцията, на водещите…
– Преди дни от шоуто връчихте “Златен скункс” на бившия си колега Васко Мавриков, чието предаване “Денят е прекрасен” беше свалено от ефир. Ти има ли за какво да получиш “миризливата” награда?
– О, всеки си плаче за скункс всекидневно. И аз също(смях).
Човек допуска грешки. Нали сме на тази земя, за да си оправяме грешките и да се учим от тях. И аз що грешки имам да оправям… За 46 години – ако са само 46, ще бъде много добре.
– И кой е най-големият ти гаф?
– Професионално едва ли имам чак толкова много гафове. В телевизията – прекалено много се обаждам и давам акъл. Все пак имам 21 г. работа из телевизиите, няма как да не се обаждам, когато видя нещо, което не е както трябва.

– Ти си известен с това, че много работиш, пътуваш с театър “Кредо”, имаш ангажименти в “Господари на ефира”, “Пълна лудница”, частни партита. Кога спиш?
– Напоследък май все повече ми се приспива. Разчитам това да е от пролетната умора(смях).
Успявам да си почина, когато свършим с представленията в чужбина, когато имаме още 1-2 дни, преди да се върнем обратно в България. Тогава се разхождаме по музеите, гледаме постановки… Аз и Нина Димитрова сме любители на активната почивка. Да легнем и да лежим на самотен остров с изключен телефон – това няма как да стане, искаме да обикаляме, да гледаме, да учим – просто сме любопитни хора.
– Къде обичаш да се завръщаш? В детството си, в Япония?
-Най-трудно е човек да се върне към себе си. За мен е трудно да се върна към истинския Зуек – Зуека преди 20 години, изключително наивен, стократно по-любопитен от сега… Обичащ, за да бъде обичан.

Прочети повече Прочети малко

Коментари

Реакции

  • Подобни