Как Анушка разля олиото и всичко отиде по дяволите

16 Април 2020
0 2278

Нашият автор Дени Паскова със свеж текст за лутанията в условия на вирусна пандемия.

Тревожа се. ПОСТОЯННО. СЕ. ПРИТЕСНЯВАМ. Винаги има нещо, което не е наред с мен. Понякога съм съм убедена за около 6 месеца, че имам множествена склероза. Ей така си живея, без значение дали с множествена склероза или нещо ми се е пръкнало на клепача и съм сигурна, че НЕ Е АЛЕРГИЧНА РЕАКЦИЯ ОТ СЕДЕМТЕ ВИДА ПРЕПАРАТИ, които използвах, за да изчистя банята, д-р Христозов. Моите уважения…

С тези вечни тревоги, предимно около моето здраве, винаги имам милиони малки причинки, които ме правят луда, само защото се взирам в тях в търсене на проблем. Не съм достигнала дотам да разбера, че най-вероятно съм себична кучка и просто ми се живее и се притеснявам да ме няма. Нито съм потърсила помощ.

Гинеколог веднъж в годината, казват, добре, два пъти. КАК ТАКА НЯМА ДА ОТИДА ПОНЕ 8!?!?!?!?)?)?&@€@/!/@-“

Боли ме черния дроб. Край. Рак. (Но дума да не става за половин бутилка водка предишната вечер, в компанията на неизвестно количество Aftershock и Jägermeister.)

Разкървих си пъпка на челото. Ами ако е била нова бенка? Рак. 100%. Ей това значи сам да се вкараш в г*за си, от баба ми го знам.

Закъснява ми цикъла с 5 часа. НЕ ДНИ. ЧАСА. Най-лесно се правят деца и борчове….

До аптеката за тест. Докато уринирам върху някаква фенси писалка пишкатор, леля Фло вече се е появила и менструалните болки ми бият шибано воле в яйчниците.

И така, де.

КУЛМИНАЦИЯТА. Хипохондрик и пандемия. На ви на всички модерни домакини, които махнахте “здраве” от късметите за баницата и сложихте “почивка в Тайланд”!!!

Докато не дойде този крал на вирусите, пандемия за мен беше филм. Доста смешно, защото бях на 12, с някакъв грип и кашлицата ми беше по-силна от тази на всички болни във филма. “Този вирус е убиец. Хората си чупят ребрата от силната кашлица.” И ето там, на 12 години, аз си помислих, че имам счупено ребро, защото се дера като магаре. Е, да, ама не. Каза Петко Бочаров и майка ми ме намаза с мед и ХЛЕБНА СОДА по гърдите и гърба. Лъжица мед, зехтин и ракия от баба (гадост) и бях пушка за 10 дни.

Да де, ама сега няма кой да ми дава отвари и мехлеми, нито да ме спаси от хипохондрията.

СЕГА НАИСТИНА ИМА ЗА КАКВО ДА СЕ ПРИТЕСНЯВАМ И ТО Е ТУК.

Извънредно положение. Обявиха го, мамка му. Мажа ръцете с дезинфектант, задълже на спиртна основа, и още съм на работа. Баба ми е звъннала да пия топла вода с лимон и да си правя гаргара с дафинов лист. “Абе, бабо, да не съм расла в гнездо, пия витамин Д от половин година и смуча таблетки с цинк и прополис.” Искам с колегите да не сме толкова наблизо. Тръгвам си. Чувам, че магазините са празни. Вече имам сърцебиене, но този път най-вероятно не е инфаркт. Може би се паникьосвам. Но може и да е инфаркт. Мийте ги тия г*зове като няма тоалетна хартия, бе, мамка му. Осъзнавам, че вкъщи имам 1 пакет отворена червена леща , която нямам идея как се готви, 2 кисели млека и бисквитки Орео.  

В следващите дни напазарувах от едно квартално магазинче. В още по-следващите, се оказа, че мога да готвя. Монката се прероди. Започнах да осъзнавам, че живея в момент, за който децата ми ще четат в учебниците си. Велико. А ако действително оцелея, че да имам деца… БОМБА!

Дните минават ту като пясъчен часовник, ту се чувствам все едно гледам Марни – докато разбера какво точно ѝ има, г-н Хичкок, и бях задрямала 6 пъти.

Да споменавам ли, че температурата се мери по 17 пъти на ден? Веднъж видях 37.3 СЛЕД БАНЯ и на следващия ден си направих тест за краля. За всички, които четат това, да, не ви казах, приятели. Аз съм Дени, на 21 и си направих тест за краля, защото спокойствието ми не струва 100 лв. Отрицателен!?!?!?!?!?!? Пи Си Ар, Ми Си Елиът.  (Нещо прикашлям два дни и тия пичове със скафандрите 100% са объркали. Дали достатъчно добре ми бръкна в гърлото с тоя тампон? Бе бая добре ме забърса уж, но знае ли човек… Не че е подходящ момент да искам да съм кралица, ама…

Май нищо ми няма, сигурно съм се притеснила.)

Няма как да се притесниш и да прикашляш, затова се пръсках 7 дни с някакво лекарство за гърло “МАДЖЕСТИК” и ако не затвърди името си с подобряването ми, тоя “МАДЖЕСТИК” е за коша. Ще си разбия главата. Пих чай за бронхит.

Ден 29, имаше едно предаване “Островът на изкушението”. Не, не го гледам, но всичко е изкушение. Кафе на пейка пред блока, все едно си на залива в Амалфи. Ни Амалфи, ни пред блока. За 29 дни излизах два пъти до магазина и веднъж на “разходка” с колата. Не е човешко. Но понякога ако има правила, е по-добре да се спазват. Защото спомените от вкъщи може и да останат, но без да спазваме правилата, Амалфи е с дни и месеци по-далеч от това да го видим.

Няма как да ви говоря за това, че ще се срещнем след време и ще се прегърнем, как ще оценим момента и колко ще сме щастливи. Така е, но не мога повече да пиша и чета за това, защото е смотано и стига сте ревали. Човекът, който се притеснява за ВСИЧКО, ви моли да не ревете. Светлина на живота ми, мамооооо, наистина ми липсваш. Но не ми се плаче повече. И не ми се притеснява и не ми се гледа телевизия. Не пускам брифинги вече, понякога чета новата информация, понякога не я чета. Просто направете всичко, за което не ви остава време по принцип. От всички тъпи и клиширани съвети, този е най-полезен и най-не-cringe.

“Да, човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен.” Живейте го, мамка му.

deynahsblog.blogspot.com

Прочети повече Прочети малко

Коментари

  • Toni Antoni

    17 Април 2020

    Страхотно! Едно от най смислените неща,който чета, напоследък. Чудесно

Реакции