Коментарът на “Господарите”:

Снощи загубихме по изключително жесток и нелеп начин една от знаковите фигури на българската журналистика – Милен Цветков. А едно семейство изгуби своя баща, съпруг и син. Поклон пред паметта му и искрени съболезнования към близките му!

Милен Цветков загина при тежка катастрофа в София

Всички ние, освен много тъжни, сме и адски ядосани! Ядосани сме, че за пореден път пълноценен човешки живот е пропилян заради нехайството и безотговорността на един дрогиран младеж с луксозен джип и чувство за безнаказаност, най-вероятно подсилено от факта, че е нечий неслучаен син. Същият този самонадеяно се качва зад волана след коктейл от амфетамини и трева, и се засилва по централен столичен булевард с недопустимо висока скорост. Там, където шофираме всички ние. С децата си на задните седалки, с възрастните си родители до нас. В случая там се е паднал Милен. За последен път чинно спрял на червен светофар в полупразната София, за разлика от 22-годишното момче с наркотици в кръвта и без спирачен път, което се забива със страшна сила отзад в колата на журналиста.

Шофьорът, убил Милен Цветков, е с положителен тест за амфетамини и канабис (видео)

Във вездесъщите социални мрежи, разбира се, веднага се появи видео на същото това лъскаво Ауди, което в предишна ситуация преминава най-спокойно на червен светофар през друго сериозно натоварено софийско кръстовище – малко по-нататък по същия този булевард “Черни връх”, оказал се фатален за телевизионния журналист.

Е, нарушението е значително по-безобидно, ще каже някой – колата просто решава да не чака следващото зелено, а да използва последния момент, в който колите от пресечния булевард “България” все още не са навлязли в тази част на кръстовището. Но това преминаване показва нещо много повече – то демонстрира нехайството към правилата, която този тип шофьори със скъпи возила и нечий закрилящ гръб зад себе си, не само практикуват, а обичат да натрапват на останалите участници в движението, често рискувайки живота им. Такива шофьори “наказват” хора, осмелили се да ги изпреварят, избутват агресивно по-бавни от тях автомобили от крайната лява лента, защото се движат със скорости много над позволените, не се колебаят нито за секунда да нарушат който и да било от законите за движение по пътищата, а ако някой по случайност и без да иска ги засече, свалят прозорците и псуват наред, а често направо излизат и бият. А в ситуации като тази със спрелия Милен и дрогирания младеж, който не е видял не само червения сигнал, а и спрелия на него автомобил – направо убиват!

Наказанието за това деяние, както днес сподели шефът на СДВР, е от 3 до 15 години затвор. За отнемане на живот по непредпазливост, след шофиране в пияно или дрогирано състояние. Щеше да е смешно, ако случката не беше толкова трагична. Защото тези 3 години, които стоят в долната граница на (при това) евентуалната присъда, са точно толкова нелепи, колкото е и неочакваната смърт на Милен. Би трябвало 15 години да е долната, а не горната граница на наказанието. Защото в оригиналния му вариант това не е наказание, а чиста проба опрощение. За това, че си се напушил и нашмъркал, качил си се на колата и си убил невинен човек! И то ако добре платените ти адвокатите не успеят да те измъкнат дори и с условна.

И понеже напоследък сме на тема “извънредни мерки”, отдавна е крайно време за много по-повсеместни извънредни мерки от тези, взети само във връзка с някакъв си коронавирус. Защото обществото ни е проядено от много по-опасен и трудно изкореним вирус – този на една група “богоизбрани” хора, шофиращи по улиците с чувството на тотална безнаказаност. Такива, които знаят много добре, че дори и да сгафят, някой ще оправи положението. Пък даже и да са убили нечий съпруг, син и баща, и да са лишили българската журналистика от един от малкото истински професионалисти, останали ѝ напоследък!

Поклон пред паметта ти, Милене!