“Жените ще могат да работят,” “жените ще могат да получат образование”, “ще спазваме правата на жените в рамките на шариата” – тези уверения идват непрекъснато от талибаните в последните седмици, след като овладяха Афганистан.

Талибани ползват за люлки изоставени военни самолети от американците (видео)

Животът обаче вече изглежда различен за жените и момичетата. Въпреки че делът на работещите или ходещите на училище не бе много висок нито преди първото им управление (1996-2001 г.), нито през изминалите 20 години, мястото им в обществото се промени, те получиха и достъп до властта, започнаха да отстояват правата и свободите си и това беляза цяло поколение, израснало след американската намеса.

Малко от промените, които застрашават този напредък, са формално обявени от талибаните, но някои вече са част от ежедневието. Засега талибаните не налагат всички жени да носят бурки (макар да има съобщения и за това в някои населени места), нито забраняват напълно работата и образованието за жени; други пълзящи промени обаче тревожат жените в Афганистан, защото са сигнал за скок в неизвестното.

Без работа

Талибаните настояват, че жените ще имат възможност да работят. Въпреки това ги призоваха да останат у дома в името на безопасността си, докато бъдат изработени “процедури” как бойците да се държат с тях.

Изключението в момента е основно за хората в ключови сектори като образование и здравеопазване. Проблемът е, че безопасността им бе и аргументът, който използваха талибаните през 90-те години, за да ги оставят у дома.

След превземането на Херат, третия по големина град на Афганистан, има случаи, работещи жени разказват, че бойци са им наредили да се приберат по домовете си (още преди овладяването на Кабул). Такава информация идва и от Кандахар, втория по големина град, а в по-малки населени места – още от по-ранния етап на офанзивата.

В последните дни имаше протести на жени (и подкрепящи ги мъже) в името на правото им на работа, но те бяха разгонени. Повече от един свидетелски разказ включва заплахи от бойци на движението към демонстранти; на някои от тях е казано да се приберат “вкъщи, където е мястото на жената”.

“Не може без придружител”?

Из страната вече се появяват сведения, че е върнало изискването за “махрам” – придружител мъж, с когото жената трябва да излиза на публични места. От малки градове на север до Херат и Кабул се появяват данни за жени, на които е отказан достъп до работното им място, защото пътували сами (една от тях няма съпруг). В Балх, край северния град Мазар-и-Шариф, има случаи, в които таксиметрови шофьори изрично са инструктирани да не качват жени без придружител.

На “централно” ниво талибаните отхвърлят възможността да се въведе задължение за махрам. Говорителят им Забихулла Муджахид обясни, че това било изкривено разбиране на шариата и че всъщност изискването било за пътувания с продължителност извън населеното място и над три дни.

И последното обяснение бе прието със смесени чувства както от правозащитници, така и от очаквалите различно лице на талибаните. То обаче само подчертава различията в редиците на движението и усилията на ръководството едновременно да подсили легитимността си в чужбина и да намери компромис с твърдолинейните членове.

Далеч от високите постове

Талибаните отхвърлят вероятността жени да заемат високи постове в правителството, чийто “временен” (и непълен) състав бе обявен тази седмица. Нещо повече, министерството за въпросите на жените, което съществуваше при предишната власт, бе премахнато.

Само преди година и половина, по време на преговорите в Доха, техни представители твърдяха, че ще има само една бариера пред афганистанките: няма да могат да бъдат премиери.

Тази седмица движението обещава известни отстъпки и място в кабинета, но предвид досегашния опит на Афганистан дори това вероятно ще е отстъпление. И преди талибаните едва 6.5% от министерските позиции в страната бяха за жени.

“Нередно” да се спортува

Говорител на движението обаче заяви пред австралийската обществена медия Ес Би Ес, че не смята за възможно жените да не спортуват, още по-малко – да участват в спортни надпревари на местно и друго ниво.

Едно от обясненията е, че дори в играта на крикет има риск да бъде изложена на показ част от косата или друго от женското тяло, а това е непопустимо.

Официална забрана обаче не е издадена.

Завесата в класната стая

За момента момичетата ходят на училище, образованието в университета продължава. Училищното обучение за момичета обаче се осъществява само в начален етап засега, докато се изготвят нови правила за следващите. Според различни сведения извън големите градове командири не разрешават момичетата да ходят на училище след навлизане в пубертета.

В някои висши учебни заведения обаче има сегрегация – или чрез различни класни стаи, или чрез завеса между представителите на двата пола.

Според новата власт отделянето на мъжете от жените в университетите ще е национална политика. “Гардиън” пише за нов указ, издаден за частните университети, който би трябвало да попречи на студенти от различен пол дори да поглеждат едни към други – сред тях специален транспорт за жените със затъмнени стъкла, “чакални” между лекциите, специални цветове за дрехите.

Според източници на “Гардиън” талибаните не желаят жени да могат да преподават на мъже, но обратното е възможно, ако няма достатъчно преподаватели жени.

“Задраскани”

Салони за красота вече са покрили плакати, снимки и реклами с жени.

Надраскани или боядисани са множество графити с женски лица в Кабул.

Още в първия ден след влизането на талибаните в столицата местни журналисти съобщаваха за собственици на магазини и заведения, избрали сами да покрият или премахнат такива изображения.

В някои случаи те се покриват с боя или върху тях се изписват лозунги като “край на инвазията” или “Единственият ред е ислямът”.

Източник: Дневник