С развитието на пандемията много правителства решиха да се обърнат към новите технологии в опит да се справят със ситуацията, пише Николай Лавчиев за Свободна Европа. Някои от големите технологични гиганти пък решиха да подпомогнат тези усилия и разработиха собствен софтуер или подпомогнаха вече съществуващи решения.

Преди няколко дни Масачузетският технологичен институт (MIT) реши да обърне внимание на различните приложения, едно от които е и българското ViruSafe, което беше разработено от представители на частните софтуерни компании под опеката на държавното дружество „Информационно обслужване“. От университета събират на едно място информацията за отделните апликации, а целта им е да се създаде база данни за всички приложения в света.

Какво откриха от MIT, къде са слабостите на българското приложение и какви резултати позволява технологията.

Какво представляват софтуерите и какво търсят от MIT?

Приложенията за предупреждение при потенциално излагане на вируса са програмирани така, че автоматично да известяват потребителите или държавните здравни служители, в случай, че има потенциално изложен на COVID-19 човек.

От MIT са успели да открият повече от 150 различни софтуерни разработки на правителства и частни компании, но повечето от тях все още не са достигнали до етапа, в който да могат да бъдат използвани от граждани. Все пак относно тези, които вече се използват, възникват много въпроси – колко хора са ги свалили и колко ги използват, каква информация събират и кой има достъп до нея, как ще се използва тази информация за в бъдеще.

Докато сравнява отделните апликации, изследователският екип открива, че няма общо място, на което информацията да се съхранява, а има по-скоро постоянно променящи се данни, които идват от различни източници. От MIT откриват също и това, че между апликациите има големи различия по отношение на подхода и на политиците, и на разработчиците – в отделните общества се вземат различни мерки, свързани с наблюдението като цяло.

В крайна сметка досега екипът е откроил 25 самостоятелни и развити софтуери за проследяване на хората, които са одобрени от национални правителства. За всеки от тях е вписано какъв тип технология използва, прозрачен ли е процесът около създаването му, задължително ли е използването му, както и начините, по които се използва информацията, предоставяна от приложението.

Българското приложение ViruSafe

Сред всички 25 приложения, които в момента работят по света, MIT обръща внимание и на българската апликация ViruSafe.

Регистрацията на българското приложение става с ЕГН, като в него могат да бъдат въвеждани данни за текущото здравно състояние, както и симптоми, ако има такива – температура, кашлица, гадене, повръщане и т.н. Потребителят може да въведе и и хронични заболявания, ако има такива.

Софтуерът работи така, че известие за състоянието на пациента получава първо личния му лекар. В случай на влошаване на състоянието пък джипито изпраща информацията до Спешна помощ, болница или оперативния щаб.

Българското приложение разполага и със софтуер за геолокация, която се активира при желание на потребителя.

Системата разполага и с втори модул, за който беше обявено, че ще бъде за използван само за служебни цели. Той съдържа централен регистър на поставените под карантина, както и на заболелите, а до него достъп има и МВР.

Достъпът до регистъра е с цифров сертификат, което според разработчиците гарантира, че няма да има злоупотреба с данни.

В своето проучване от MIT отчитат, че в България използването на приложението е по избор на потребителите, за разлика например от Китай, Индия и Турция. От технологичния университет обаче са отчели също и че ViruSafe не се ограничава само до борбата със заразата, тъй като до него достъп имат от правоохранителните органи. Отчита се също и че информацията, която приложението използва, няма да бъде унищожена след известен период от време, апликацията не събира само нужната за функционирането ѝ информация, както и че целят процес по складиране и обработка на информацията не е прозрачен.

От MIT все пак правят уточнение, че изводите както за българското, така и за останалите приложения, са направени на база на наличната информация

Как стоят нещата по света

Още в началото на април технологичните гиганти „Гугъл“ и „Епъл“ с безпрецедентно решение обявиха, че ще обединят усилия в борбата със заразата и ще използват „Блутут“ технология за изграждане на приложение, като основният фокус пада върху запазването на поверителността на потребителите.

От началото на май двете компании вече започнаха да публикуват данни относно развитието на софтуера и как той може да бъде прилаган.

Сред апликациите, които отговарят на всички критерии, приложени от MIT, голяма част са свързани с държави от ЕС. Такъв е например случаят с австрийското приложение StoppCorona. То е от първите, които използват предоставения от Гугъл и Епъл софтуер, а самото приложение работи чрез „Блутут“. Тук попадат още приложенията от Чехия, Исландия и Италия, като от трите само в островната държава са избрали да използват технология, различна от „Блутут“. Оттам са отчели, че това е твърде остарял способ и не е толкова надежден, затова разработчиците са използвали технология, работеща на базата на локацията на телефона.

Големите европейски държави като Франция, Германия и Великобритания известно време преговаряха с „Гугъл“ и „Епъл“ за това да използват техния софтуер. В крайна сметка само Берлин взе решение да се възползва от възможността, докато Лондон и Париж отхвърлиха тази възможност и се насочиха към развиване на апликация на базата на „Блутут“ технологията.

Ситуацията в Иран също заслужава да бъде откроена като пример. Там първоначално одобрената от правителството апликация бе забранена в магазина за апликации на Гугъл. Причината за това решение е свързана с това, че апликацията е събирала повече информация за потребителите, отколкото е позволено.

Ползва ли се и какви резултати дава

По данни на Ройтерс към края на април в Сингапур – държава, в която доверието към правителството е голямо и значителна част от населението масово употребява мобилни технологии и мобилни апликации – само една пета от хората са свалили апликацията.

В Индия, където местното приложение е задължително, общо 50 млн. души са го свалили. Това обаче остава доста нисък резултат на фона на 500 млн. души, които имат мобилни телефони и население от 1.3 млрд. души.

От Ройтерс коментират, че ниското потребление, комбинирано с недоверието към национални правителства затруднява много както разработчиците, така и институциите, които се осланят на информацията, събирана чрез приложенията.

По данни на Министерството на здравеопазването в България към 30 април „ViruSafe“ е била свалена над 60 000 пъти, а 1424 от потребителите са сигнализирали за повече от два проявени симптома, съобщи Сега.

Според множество издания е твърде рано да се анализира с точност какви са резултатите от използването на приложението. Изданието Mobilehealthnews обаче посочва, че благодарение на апликация, фокусирана за изучаването на симптомите на вируса, разработена от Zoe Global, е станало ясно, че голяма част от потребителите, които са били заразени с COVID-19, са посочили, че са загубили вкус и обоняние. Благодарение на изследването е бил разработен и модел, според който е възможно да се установи точно колко от всички потребители са били заразени.

Copyright: Радио Свободна Европа/Радио Свобода © 2019 RFE/RL, Inc. Всички права запазени.