Ами ако будителите от историята живееха днес в България? Какво би се случило, ако между нас днес бяха Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, а защо не и братята Кирил и Методий? Днес, 1 ноември, България се прекланя пред тях, защото са героите, благодарение на които сме се съхранили като народ и култура. Но как ли днешното българско общество би приело техните виждания от преди векове и дали ценностите тогава днес имат същата стойност?

Будителите ни и Русия

Когато става въпрос за политика, у нас почти няма хора, които да признават, че не са запознати с материята. Същото е положението и с международните отношения, които във времената, в които са живели героите от историята ни не са били по-леки от днешните. Не са били по-разични и настроенията в българското общество – за и против Русия. Само патриотите тогава са били на противоположна позиция на тази, която избират “патриотите” днес. И е пределно ясно защо.

Васил Левски

Апостолът на свободата Васил Левски е бил истински патриот. Човек, готов на всичко за България. Такива днес и да се раждат, са малцина. И вероятно биха били приети като напълно луди. Самоопределящите се като “патриоти” защитават интересите на Русия и ги маскират зад популистки лозунги. А ако се стигне до момент, в който трябва да жертват живота си за България, биха побегнали. Не напразно се смята, че Левски е предаден от българи. Самият той има доста различно отношение към Русия спрямо това на днешните “патриоти”, превърнали думата в мръсна. Ето какво казва той за Русия:

Срамно е, че векове по-късно много наши сънародници се “прекланят” пред една “освободителка”, която е поробила България тогава, а днес се опитва да пороби Украйна. Историята и фактите говорят за руско робство, българските символи на свободата открито са се обявявали срещу Русия, но не – днес се очаква да веем руски знамена на 3 март и да почитаме “освободителя”-поробител.

Ех, ако Левски беше жив днес! Дали нямаше същите тези днешни “патриоти” да го линчуват публично и да го обявят за “враг на народа” и “чуждопоклонник”, защото е живял за кратко в Румъния и Сърбия, не е почитал Русия и е настоявал за равенство между всички етноси в България? Въпросът е риторичен…

Христо Ботев

Друг наш герой – Христо Ботев, също не крие негативното си отношение към Русия. Той вижда страха на държавата с имперски амбиции от развитието на България и от възможността за силна държава на Балканите, която би ограничила руското влияние по тези географски ширини. Преди месеци бившият премиер Кирил Петков цитира Ботев по отношение на Русия. Вместо да се вслушат в думите му претендиращите за исторически знания “патриоти” го освиркаха. Истината за позицията на героите ни за агресора-Русия явно е болезнена за тях.

Ако Ботев беше жив днес, същите “патриоти”, за които той е написал сатиричното си стихотворение “ПатрЕот”, биха го линчували. Със сигурност той също би бил засегнат от проектозакона за “чуждестранните агенти” заради дейността си в чужбина.

Закон за „чуждестранните агенти” по руски модел внесоха от „Възраждане”

Иван Вазов

Патриархът на българската литература Иван Вазов в началото на творчеството си е русофил и пише хвалебствени слова за руската страна. Ho по-късно той осъзнава каква е истинската роля на Русия в Европа и акцентът в творбите му се променя. Тези две линии на творчеството на Вазов съвпадат с две исторически събития – Руско-турската война го превръща в русофил, защото тогава той вярва в добрите намерения на “русите братушки”, както сам ги определя. По време на Първата световна война обаче Вазов прозира истинската цел на Русия и открито критикува поддържащите я. Причината – тогава Русия води война срещу българите на два фронта – в Добруджа и в Македония. Така писателят разбира, че Русия е готова да убива българи, за да постигне целите си на всяка цена.

Днес Вазов би бил определен като “хамелеон” и дори предател. А всъщност е просто истински патриот, осъзнал прекалено късно истината за “освободителката”. Важното е, че творчеството му остава в историята и ни напомня, че доза критичност не вреди, а напротив – задължителна е, особено по отношение на държави с имперски амбиции.

Братята св. св. Кирил и Методий

Братята-славяни, създатели на глаголицата и учители на създателя на кирилицата Климент Охридски са живяли и творили в Солун, Гърция. Този факт българските историци никога не са оспорвали. България е първата страна, служеща си със славянската азбука – още от нейното създаване. Тя е създадена в Преславската книжовна школа към края на IX или началото на X век.

Преди година Русия публикува филм, в който твърди, че азбуката няма нищо общо с България, а Кирил и Методий са с македонско потекло.

Филмът “Една вяра, един език” е заснет със съдействието на Руското посолство в Северна Македония. Сценарист и режисьор е Елена Мироненко. Нейното произведение е отличено като „Най-добър телевизионен филм в регионално телевизионно студио“ на XXVI филмов и телевизионен фестивал “Радонеж” в Москва.

Във филма, който е с времетраене 1:24 ч., се твърди в прав текст, че родината на славянската азбука е Македония. Че братята Кирил и Методий нямат нищо общо с България. А тя дори не е представена като книжовен и православен център на Балканите през IX и X век.

Руски филм заличи България от картата на славянската писменост

Това твърдение познаваме от 2017 година

Всъщност това твърдение чухме и години по-рано – през 2017 година лично от президента на Русия Владимир Путин. А ние от “Господарите” му връчихме Златен скункс чрез тогавашния посланик на страната у нас Анатолий Макаров.

Златен скункс за Владимир Путин за изказването му, че славянската азбука и литература са дошли до Русия от Македонска земя

Нека бъдем реалисти. Кирил и Методий са живяли много преди Русия да съществува на световната карта. Свързването им с нея не е просто популизъм – то е демонстрация на непознаване на историята и незачитане на всички народи, имали отношение към създаването на славянската азбука.

Днес обаче, славянските учители, творили в Солун, биха били просто “чуждестранни агенти”, а вероятно някои политически фигури биха отказали да пишат на създадената от тях азбука, защото и тя, бидейки написана в Гърция, би била приета като “чуждо влияние”.

Отношението ни към съвременните будители

Историята няма как да се върне. Няма как да разберем дали скромните ни теории затова как днешният български “патриот” би възприел будителите от историята съвпадат с реалността. Знаем, че в коментарите сега ще прочетем колко сме невежи, “подлоги”, “тъпи” и изобщо как целият гняв на българския потребител с руско знаме на профила ще се изсипе върху нас.

Но по-важният въпрос остава – как се възприемат днешните будители? Учители, артисти, журналисти, хора, ангажирани с просвещението на народа ни?

Сякаш уважението към всички тях като авторитети липсва. Редовно чуваме как “учителката на детето за нищо не става”, след като му е написала слаба оценка. Как “тоя ли ще ми каже на мен кое е истина и кое – пропаганда” за всеки журналист, позволил си да обори с факти явните манипулации. И “защо ми е да чета книги, като имам интернет”, когато за пореден път се окаже, че българите сме се превърнали в най-нечетящите европейци и отново сме в дъното на всички класации, свързани с функционална грамотност и умения за различаване на лъжите, пропагандата и манипулациите от реалните факти.

А будителите са ни повече от необходими днес. Повече от необходимо е и уважението към авторитетите не само на 1 ноември, а като цяло. Необходимо е да се стремим да следваме заветите на личностите от историята, да се учим от техните грешки и да следваме техните примери, а не да се сещаме за тях само когато отбелязваме датите в тяхна почит.

Автор: Виктория Симеонова

Песента, която чувате, е по текст на Ангелина Жекова.

Ами ако будителите от историята живееха днес в България?