България получава първия транш по Плана за възстановяване и устойчивост на стойност 2,7 милиарда лева. Очаква се парите да постъпят в бюджета в началото на декември.

Това бе обявено официално от председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. Предстои решението да бъде потвърдено от икономическия и финансов съвет.

Рекорден бюджет по линия на европейското финансиране през 2023 г.

„Днес имам удоволствието да поздравя България за постигнатия прогрес по изпълнение на амбициозната програма в плана за възстановяване и устойчивост. България прие значими реформи в нормативната рамка за борба с прането на пари, подобри покритието на минималния доход и осигуряването на социални услуги, прие промени в предучилищното, училищното и висшето образование“. Това изтъкна фон дер Лайен в изявлението си.

До дни България праща първото искане за плащане по Плана за възстановяване

Председателят на ЕК ни похвали и за създадената комисия за зелен енергиен преход. Тя работи върху пътната карта за климатична неутралност, новата стратегия за пътна безопасност, както и върху подготовката на инвестиции за изграждане на високоскоростни 5G мрежи у нас.

България е изпълнила навреме общо 22 реформи в отделни сектори въпреки политическата криза.

Инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост реално ще се реализират през 2023 г. Министерството на финансите наскоро обяви, че до края на тази година касовите разходи по него няма да надхвърлят 100 милиона лева. Ще бъде реализирана икономия по тази линия в бюджета на стойност около 1 милиард лева. По оценка на ведомството, очакваните разходи по линия на ЕС догодина ще са над 7 милиарда лева. Това е рекорден бюджет по линия на европейското финансиране.

За да получи втория транш, България трябва да изпълни още от предвидените по плана реформи в първото тримесечие на 2023 г.

Второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост обаче едва ли ще е безпроблемно. Има сериозни опасения, че България няма да успее да извърши всички обещани реформи, условни за подаване на искането за втори транш.

Според експерти най-трудни ще са реформите в енергетиката. Не е ясно дали ще бъде реализирана пълната либерализация на пазара на електроенергия на едро, както и премахването на ролята на НЕК като обществен доставчик. Обещанието за частичната либерализация на пазара на домакинствата през 2023 г. също е под въпрос. Намаляване дейността на въглищните централи и затварянето им до 2038 г. вероятно също ще предизвика спорове. Възможно е по този въпрос да не се постигне съгласие.

Как ще се случи това ще предложи независимата комисия за зелен енергиен преход. Има сведения, че документът е почти готов и следва да се внесе в МС, а оттам – и в НС.

Ето какви проекти ще получат милиони по Плана за възстановяване

Ако България не успее да изпълни тези обещания, това може да доведе до частично орязване на искането за второ плащане. То следва да се подаде в първите три месеца на 2023 г. Сумата, която е предвидена, възлиза на 724 милиона евро.

При неизпълнение на обещанията и частично орязване на финансирането по плановете, държавите-членки на ЕС имат срок да се поправят. Те обаче рискуват в крайна сметка да загубят парите по конкретните предвидени мерки.

4,5 милиарда евро заем за допълнителни инвестиции и реформи

До август България трябва да реши дали ще иска заем от ЕК за допълнителни инвестиции и реформи по Плана за възстановяване и устойчивост. Имаме право да поискаме до 4,5 милиарда евро заем, но за това е необходимо политическо решение.

Брюксел ни реже над 1 млрд. лв. от плана за възстановяване

Според финансисти подобен заем би бил значително по-изгоден след вдигането на лихвите от набирането на ресурс на международния или вътрешен пазар. Така ще може да се покрие и липсата на 578 милиона евро, орязани след преизчисление на данните за икономическия растеж у нас.

България получава първия транш по Плана за възстановяване и устойчивост