България е последна сред страните от ЕС по медийна грамотност, според ново проучване. А това означава, че българите са най-податливи на дезинформация.

Най-висок потенциал да устоят на негативното въздействие на фалшивите новини имат Финландия, Норвегия, Дания и Естония, които са начело в класацията на Индекса на медийната грамотност за 2022 година. Потенциалът е залегнал в качеството на образованието, свободата на медиите и високото доверие сред хората. В дъното на класацията са Грузия, Северна Македония, Косово, Босна и Херцеговина и Албания.

Разбиха най-голямата руска мрежа за дезинформация, манипулирала милиони европейци

България се нарежда последна и заема 33-то място от общо 41 държави, включени в класацията. В групата на България, но преди нея се нареждат още Украйна, Гърция, Румъния и Сърбия. В същата група, но с по-лош резултат от България влизат още Молдова, Черна гора и Турция.

Индексът на медийната грамотност се изготвя в рамките на Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт „Отворено общество – София“ и оценява потенциала за устойчивост срещу фалшиви новини в 41 европейски страни, като използва показатели за медийна свобода, образование и доверие в хората.

България се представя най-зле по индикаторите, измерващи качеството на образованието. Страната ни се класира на 34-то място, изоставайки включително и от държави в региона, които са извън ЕС.

Образованието е съществен компонент в противодействието на фалшивите новини. Като цяло се смята, че по-образованите хора са по-информирани, по-критично мислещи и е по-малко вероятно да попаднат в капана на измислени новини.

По индикаторите, измерващи свободата на медиите България се класира на 32-ро място. Изпреварваме страни като Унгария и Сърбия, но пък сме след страни извън ЕС като Молдова, Косово и Черна гора. По отношение на доверието между хората България се представя малко по-добре и заема 29-то място.

Война от фалшиви новини за войната залива социалните мрежи (“Шок! Ужас! Бомба!”)

Страните с най-добри резултати са разположени в Северозападна Европа, а страните с най-лоши резултати – в Югоизточна Европа и Южен Кавказ. Индексът показва, че има концентрация на държави в Югоизточна и Източна Европа. Те са потенциално по-уязвими към фалшиви новини. Причините – качеството на образованието, медийната свобода, ниското междуличностно доверие или комбинация от проблеми в тези области.

„Притеснение буди обстоятелството, че обществата, които са най-уязвими към въздействието на фалшивите новини са в същото време и най-малко загрижени от разпространението и въздействието на дезинформацията“, отбелязва авторът на доклада Марин Лесенски.

Страните в Източна Европа са сред онези, при които се наблюдава висока степен на уязвимост към фалшивите новини, но същевременно ниски нива на загриженост сред гражданите от разпространението на подобни новини, посочва Лесенски.

И допълва:  „Това увеличава рисковете, свързани с дезинформацията в подобни страни, особено на фона на събития като войната в Украйна, защото част от тях не осъзнават или направо игнорират своята уязвимост“.

Българите са най-податливи на дезинформация сред европейците