Държавата обещава нови мерки в подкрепа на жертвите на насилие, пише Дневник.

В материала ви припомняме как още преди година депутати обещаха пред камерата ни законодателни промени в тази насока.

Пострадалите от домашно насилие ще могат да подават жалба още в лекарския кабинет, ще имат право на безплатна правна помощ, увеличава се срокът за подаване на жалба от един на три месеца. Държавата ще създаде и построи защитени жилища и кризисни центрове, както и ще поддържа регистър на случаите.

Това са някои от основните предложения в проекта за изменение на закона за защита от домашно насилие, който скоро ще бъде представен за обществено обсъждане. Темата беше обявена за приоритетна за правителството и екипа на правосъдния министър Надежда Йорданова. В началото на годината, от кабинета дори заявиха намерение да определят ресорен вицепремиер, но няма информация кой е той.

Eксперт: Няма ясна посока и цел за справяне с домашното насилие (видео)

Статистиката е разпокъсана. Според данните за подадени към 112 сигнали за 2021 година близо 3000 жени са били в опасност или жертви на домашно насилие. Районните прокуратури също отчитат ръст, но на практика държавата няма точна представа колко са случаите.

Не е известно и какъв е размерът на скрития проблем – този, който не се докладва и не стига до официалните институции.

Със закона се предвижда създаването на Национална информационна система. В нея ще се вписват и описват случаите, кой е насилникът и коя е жертвата. Това ще е системата, в която ще има информация какво е било насилието и какви са били наложените мерки. До тези данни ще имат достъп съдът, МВР или социалните служби. Те ще могат бързо да реагират при рецидив и да се вземат адекватни мерки.

Поради липсата на национален орган, който да отговаря за политиките и да координира и контролира процесите по превенцията на борбата с домашното насилие, се създава Национална комисия за превенция и за защита от домашно насилие. Едно от нещата, които този нов орган ще трябва да направи е карта. Къде и колко защитени жилища е необходимо да се изградят.

Неправителствени организации отдавна съобщават, че в България има недостатъчен брой кризисни и консултативни центрове. Освен това досега държавата не е поемала ангажимент да осигури и поддържа такива центрове.

По данните на Българския фонд за жените в началото на тази година тези центрове са били 13 с между 8 и 10 легла. Според европейски стандарт на 10 000 човека би трябвало да се пада по 1 легло.
Националната комисия ще отговаря и за координацията между различните институции, които имат правомощия в тази област (МВР, социалните служби, Бюрото за правна помощ). Ще може да се създават екипи между отделните звена, за да не трябва да се обикаля между институциите.

Държавата ще осигури и поддържа национална безплатна и денонощна телефонна линия за подаване на сигнали. Подобни линии поддържат няколко неправителствени организации.

Жертвите на насилие, ще получат по-бърза, по-добра защита и контролът по прилагане на мерките за защита ще бъде по-добър.

Пострадали ще могат да потърсят помощ още в лекарския кабинет, откъдето молбата им за защита ще бъде препратена до районния съд. Това ще може да стане и в център за защита, полицията или общински орган. По този начин ще се спестят време и средства на пострадалия. Така няма да се налага той да бъде препращан в съда, за да подаде молба.

По данни на Министерството все по-често жертви на домашно насилие са не само жени и деца, но и възрастни хора, както и хора с увреждания.

Затова хора, които могат да потърсят защита от домашно насилие, са настоящи или бивши съпрузи, настоящи или бивши интимни партньори, лица, които се намират в родствена връзка, както и хората, които са в интимна връзка, без да живеят заедно. Предвижда се възможност всяко пострадало лице, независимо дали е навършило 18-годишна възраст, или е поставено под пълно или ограничено запрещение, да има право да подаде молба за защита.

За децата, които са свидетели на насилие, се предвиждат програми за помощ, както и мерки за защита, когато са жертви.

Ще има възможност за безплатна правна помощ за пострадалите. Експерти споделят, че страхът от скъпи адвокатски услуги често спират жертвите да потърсят защита. Срокът за подаване на жалба за домашно насилие се увеличава от един до три месеца. Основният мотив е, че понякога на жертвите им трябва повече време да се осмелят да се изправят срещу проблема.

Когато съдът се произнася, ще извършва оценка на риска, ще има и методология за преценка колко е рискова средата. За да се ускори производството и да стане по-ефективно, съдът ще бъде задължен служебно (без да бъде поискано изрично от защитата на жертвата) да изисква различни видове справки. Така да установи какви са родствените връзки, имало ли е предходни наказания и налагани мерки и други.

Ще може да се подават жалби не само по постоянен адрес, но и по настоящ адрес, на адреса, на който лицето пребивава в момента, или по мястото на извършване на насилието.

На насилниците ще е забранен всякакъв контакт с жертвата физически, но и чрез телефон, интернет. Така нарушаването на тази забрана, ще бъде основание за вземане на допълнителни мерки срещу насилника.

Предвидена е и забрана за издаване на разрешение за оръжие, както и на отнемането на такова, както и притежанието на взривоопасни вещества и пиротехнически средства. Оръжието ще се отнема при издадена заповед за незабавна защита или наложена постоянна мярка. Предвижда се съдът да може да постанови нова задължителна мярка – посещение на програма за овладяване на гнева.

Държавата обещава нови мерки в подкрепа на жертвите на насилие. Топка. Топка. Насилие. Жена. Човек. Арес.