Децата, играещи видеоигри, демонстрират по-добри когнитивни способности, импулсен контрол и работна памет от тези, които не играят. Това установява ново научно изследване сред 2000 деца, публикувано в медицинския журнал JAMA Network Open.

Противно на масово приетото схващане, че видеоигрите крият опасности като несъзнателно култивиране на изолация, депресия и агресия, сега изглежда видеоигрите имат своята позитивна роля при развитието на мозъка в юношеството.

Когато науката говори – родителите мълчат

Изследването е финансирано от Националния здравен институт на САЩ. То е извършено от проф. д-р Бадер Чарани, преподавател по психиатрия в университета Върмонт. Заедно с екипа си, той изследва развитието на когнитивните способности сред 2000 подрастващи.

Децата, които са на възраст около 9-10 години, биват разделени на две групи – тези, които не играят видеоигри и тези, които прекарват поне по три часа всеки ден играейки. Изследователите оценяват представянето на двете групи деца по две задачи, тестващи импулсния контрол и работната памет. През цялото време те следят мозъчната активност на децата.

Екипът учени установява, че подрастващите, играещи видеоигри, са по-бързи и по-точни и при двете когнитивни задачи. Те също така отбелязват, че разликите в когнитивната функция са придружени от разлики в мозъчната активност. Функционалните ЯМР анализи показват, че децата, които играят видеоигри три или повече часа на ден, демонстрират по-висока активност в мозъчните центрове, свързани с вниманието и паметта. Геймърите също така демонстрират повече мозъчна активност във фронталната кора, често асоциираната с по-изискващи когнитивни задачи и планиране, но и по-малко мозъчна активност в мозъчния център, обслужващ зрението. Сравнително ниската активност във визуалния център сред играещите подрастващи сочи към възможност за развиване на по-висока ефективност при обработване на визуална информация чрез практика.

Предишни проучвания предполагат връзка между видеоигрите и психически състояние като депресия и агресия. Това обаче не установява статистически значима зависимост. Учените не са сигурни дали тази тенденция представлява реална взаимовръзка или е просто случайност.

PlayStation 5 и бъдещето на гейминг-индустрията

Според проф. д-р Чарани резултатите биха били по-ясни в последващи изследвания в зрелите години на изследваните деца. По този начин биха отпаднали фактори като емейна среда, физическа активност и качество на съня.

„Твърде много време пред екрана като цяло е вредно за психическото и физическото здраве“, отбелязва все пак той.

Децата геймъри са с по-добри когнитивни способности