Докъде ще стигне в Европейското българският отбор по фубол? Отговор на този въпрос търси в днешния Забавен спортен коментар Краси Москов.

Някои от вас го знаят, защото по принцип знаят всичко, свързано с футбола. Но други го знаят, защото за пръв път от години националният ни отбор влезе в новините не с поредното си подкопаване на дъното, а с нещо добро.

Е, ще кажете, какво пък толкова – две поредни победи. Победите са хубаво нещо, но не те са по-важното в случая. По-важното е, че за пръв път от години си заслужаваше да се гледа този отбор по телевизията. Засега по телевизията.

И, признайте си, поне мача срещу Северна Македония повечето от вас го гледаха. И то не само заради очаквания сеир по трибуните, предложен от кандидатевропейците, а заради искричката, която се появи в нашия отбор, откакто в него играят футболисти, които току-що са си обръснали девствения мустак. Някои даже още не са.

Та, същият този отбор, пълен с настоящи и доскорошни тийнейджъри, би, макар и трудно, пълният със звезди и големи претенции отбор на шумните съседи от запад и сякаш ни даде някакво зрънце надежда за бъдещето.

Какво знаем за новия ни селекционер?

Знаем, че е сърбин. Такъв досега не е бил начело на нашия национален тим. Унгарци, чехи, немци – да, но сърбин – никога.

Защо обаче един сърбин има по-големи шансове да успее в неповторимата обстановка на великата ни триморска страна?

Защото за разлика от предшествениците си от Унгария, Чехия и Германия, е много близък по душевност до нас и знае кое е най-важното тук.

Кой отбор ще отпадне още в груповата фаза на Шампионска лига? (видео)

Знаем, че беше брилянтен защитник. Знаем, че като футболист, играл десет години в Бундеслигата, е научен да поставя дисциплината на първо място. А точно тези две неща – защита и дисциплина, за последно ги е имало в националния ни отбор някога много отдавна. Някъде във времето, в което Китай изнасяше мартеници, а не вируси.

Нашата прогноза

В момента Унгария е отбор, срещу който никой не иска да играе. Те очароваха всички преди две години, когато на европейското първенство показаха, че ако си достатъчно смел, има живот и в „групата на смъртта“, в която маджарите не се дадоха на фаворитите Франция и Германия.

Но това беше само предупреждение.

Истинската си сила отборът на Марко Роси показа в тазгодишното издание на Лигата на нациите, където нашамари много сериозно Англия и Германия, завършвайки пред тях в крайното класиране, оставайки само на точка зад Италия.

Това, което маджарите причиниха на англичаните на техен терен, обикновено го гледаме по каналите, на които се слага парола. Хубавото за албионците е, че мачът беше на Молиньо и го гледаха едва под 30 000 унизени зрители.

Но лошото е, че Унгария дори не е изявеният фаворит в тази група. Такъв по-скоро е отборът на Сърбия с Душан Тадич, Александър Митрович, Лука Йович, Душан Влахович и Филип Костич в състава си. Отборът на Пикси Стойкович спечели с лекота групата си в Лигата на нациите и очаква в отлично настроение световното в Катар.

ОК, Младен Кръстаич познава в детайли този отбор. Предполагаме, че знае какво да каже на момчетата си.

Кой на кого да прошепне, че майка му е хърватка, кой на кого да подвикне, че Божинов е играл едно на едно с жена му. Сещате се, чисто футболни прийоми.

Младен Кръстаич може и да не е най-великият селекционер в света, но за краткото си време начело на националния отбор на Територията, успя да ни върне интереса към него.

С малко повече търпение и последователност, големите първенства ще дойдат.

Хайде, ще се видим пак малко преди голямото първенство в новата Мека на футбола – Катар.

Докъде ще стигне в Европейското българският отбор по фубол?