Как “джендърът” влезе в речника на новите думи на БАН? Отговор дава публикация на Булевард България.

Какво е определението за “джендър” на български език?

Колкото хора попитате, толкова различни и объркани отговори ще чуете. Но според БАН “джендър” има само един идеен смисъл. Той е обиден и всява страх за българщината в сърцето на Корнелия Нинова (и не само). 

През 2021 г. “Речник на новите думи в българския език” на БАН прави първия опит за дефиниция на термин, който иначе се използва от десетилетия в хуманитарните науки. 

Новите думи в речника на БАН: артаджия, семаджийка, дрънкорексия

Буквалният му превод би бил “род” или “пол”, но употребата му като социологическо, а не граматическо понятие е съвсем различна. Смисълът на “джендър” е свързан с характерните черти на половото разделение. А те са обусловени от идеите за ролите на мъжете и жените в обществото. Джендър стереотипи са “боса, бременна, до печката” или “политиката е мъжка работа“, например. 

Скандалите около неслучилото се ратифициране на Истанбулската конвенция в България родиха странното изобретение на новговора. В него “джендър” се превърна в подигравателен синоним на хомосексуален / транссексуален човек. Всичко, свързано с този термин, следваше да се приеме като символ за моралната деградация на Запада и гнета на културния империализъм върху българското семейство. 

Ето така джендърът попада на радара на БАН

В речника за новите думи, той е описан като пол, който е извън биологично установените мъжки и женски пол. Той е свързан с различна, нетрадиционна сексуална ориентация и различна социална идентичност. Изрично е уточнено, че това определение е “според някои схващания”. 

Въпросните “някои схващания” са илюстрирани в речника с цитати от статии в партийния орган на БСП в. “Дума” и издавания от Светлана Шаренкова в. “Земя“. 

„Трябва да сте забелязали, че днес в модерния свят на „неприкосновените евроатлантически ценности“ не може да бъде подписан нито един документ, в който има и най-малък намек за „некоректно“ отношение към персоните с някой от допълнителните джендъри.“ (“Дума”)

„Има държави, в които са приели, че джендърът не зависи от генетиката, може да е различен от биологичния пол, и че има десетки видове джендъри според личния избор.“ (автор е Борислав Цеков за “Земя”, чийто текст е препечатан в доста няколко медии). 

Ако някой има нужда от изясняване на термина “джендър”, новият речник не само не помага, а създава още повече проблеми

Той популяризира само една от интерпретациите му в българския език – “фолклорната” – която няма особена нужда от обяснения, защото от три години се е превърнала във всекидневна медийна цензурирана заменка за “п*******т”. 

Свободата на избор на роля в обществото за мъжете и жените, според този прочит, се оказва обвързана със сексуалната ориентация. Жената, която е избрала да вложи повече усилия в кариерата си, сякаш не е съвсем жена на място и при това положение “клони” към LGBT-спектъра. Мъжът, който не може да пресъздаде духа на чорбаджи Марко от традиционната семейна трапеза в началото на “Под игото”, също не е мъж, а латентен джендър. 

Второто определение на БАН за джендър е разговорно-иронично – “човек, който се причислява към такъв пол”. Пример? “След като 8 март е международният ден на жената, кога е денят на джендъра?”, цитат като за виц от сайта “19 минути”. 

Продължението на “Изгубени в превода” се вижда и в определението за “джендър идеология“. Тя според разбирането на БАН е “идеология, пропагандираща свободата на избор на пол и сексуална ориентация, различни от биологичните женски и мъжки пол. Насочена е към разрушаване на традиционните сексуални стереотипи, брака, семейството, ролята на бащата и майката, възпитанието и др.”.

Негативен оттенък

Негативното натоварване се вижда и в примера на БАН за употреба на това словосъчетание в речта – “… Да се прокара вредната джендър идеология, противоестествените гей бракове и покваряването на душите на децата ни”. Това е отново цитат от коментарна статия из “ортодоксалната” преса. 

Гл. ас. д-р Ванина Сумрова, която е сред авторите на речника, описва включените в него термини като “само нови думи, неописани никъде досега, т.е. няма повторения с предишните или с други речници. Ако има такава дума, тя присъства с новото си значение“.

“Речникът би бил полезен за широк кръг читатели. В него са представени думи, които се срещат в речта, а са неясни за хората, които не ги употребяват.

Този лексикографски продукт е единственият, в който могат да се открият значенията на навлезлите нови думи в езика ни”

И нека сега да направим един експеримент. Опитайте се да преведете произволен текст от историята на идеите на ХХ век, като ползвате “хомосексуален” на мястото на всяко споменаване на “gender”. Така ще разберете колко неадекватно е определението, което е възприето като общонародно и е попаднало в речника на БАН. 

Същият сюрреализъм се пропива и в експертните становища, цитирани в последното решение на Конституционния съд по повод защитата на пола в основния закон.

Професорът по медицинска генетика Върбан Ганев описва “джендър” като “сложна непрекъснатост от психосоциални самовъзприятия, социални конструкти и културно наложени нагласи и очаквания, които хората имат за мъже и жени“. 

Юридически интерпретации

Юристът проф. Даниел Вълчев обаче споменава “джендър” във връзка с идеологията, чийто “подбор и подредба на ценности […] в случая най-добре могат да бъдат илюстрирани чрез пълното изключване на темите за бременната жена и за жената-майка от полезрението на тази идеология“. Това изключване според него отразявало в крайна сметка “една представа за бъдещето на човечеството, основана на пълното прекъсване на връзката между любовния акт и биологичното възпроизводство“. 

В останалите становища пред КС джендърът се появява и като “психичен пол на човека”. Виждаме го и като “фалшива идеология”, и като “идеологически натиск с цел промяна на установени понятия и практики”, и т.н. 

Най-вероятно ще се появи и в официалното коалиционно споразумение за бъдещото управление на България. Това ще стане, след като БСП поиска “недопускане на джендър идеология” в училищното образование.

Какво значи това за една партия, чието идейно наследство стъпва върху обещанието за равенство на мъжете и жените и за борба с потисничеството? Тук вече и БАН не може да помогне. 

Но именно през езика можем да си обясним много лесно вълната от предразсъдъци и инстинктивно отблъскване от всичко, което може да мине за “джендър” в България. Не можеш да разбереш онова, което не можеш да назовеш. А страхът от непознатото и необяснимото е по-силен от каквито и да е рационални аргументи. 

Как “джендърът” влезе в речника на новите думи на БАН? Точка.

Източник: Булевард България