Как ГЕРБ, БСП и ДПС обезсмислиха машинния вот? На свое заседание, започнало в ранния следобед в сряда и продължило до преди минути парламентарната комисия одобри на второ четене редица поправки в Изборния кодекс. Те бяха гласувани от ГЕРБ, ДПС и БСП. Трите партии се обявиха категорично за връщането на хартиените бюлетини. Направиха и редица други промени, които бяха извън обхвата на приетия на първо четене законопроект.

Така „хартиената коалиция“, както станаха известни ГЕРБ-СДС, ДПС и БСП, вече е на крачка разстояние от пълна победа. Трябва само същите промени да преминат и през пленарната зала. Това обаче няма да бъде проблем, защото тройката разполага с необходимото мнозинство.

Самото заседание премина с изключително много нерви и караници. Те бяха причинени от откровеното издевателство, на което депутатите от „хартиената коалиция“ подложиха колегите си и служителите на Народното събрание. Те ги принудиха да стоят в една зала почти цяло денонощие. Очевидно желанието на ГЕРБ е да внесат целия законопроект за второ четене още този петък. Безумното бързане, което непрекъснато водеше до нарушения, грешки и недомислици, противниците на „хартиената коалиция“ обясниха с намерението на ГЕРБ-СДС, БСП и ДПС да отидат скоро на избори.

Тежък отпор срещу машините

С промените беше нанесен изключително тежък удар на машинния вот. По предложение на ГЕРБ вместо контролните разписки, след гласуване машините ще пускат “бюлетини от машинно гласуване”. На тях ще бъде отпечатан вотът на избирателя. Те ще се печатат на специална хартия със защитни знаци, от секционната избирателна комисия ще ги подпечатват след гласуването. Избирателите ще ги поставят в специална кутия, а след края на изборния ден комисията ще ги преброява. ПП и ДБ констатираха, че така напълно се обезличава машинното гласуване, а устройствата се превръщат в нещо като принтери.

Как ГЕРБ, БСП и ДПС обезсмислиха машинния вот? След като избирателните комисии ще броят “машинните бюлетини”, тогава няма машинно отчитане на изборните резулатати. Съответно няма нужда да се съхранява информация за гласуването в електронна памет. Иначе казано, няма да има флашки. Нито ще се разпечатва машинен протокол с изборните резултати, както беше досега. “Ще има едно устройство, наречено машина, което ще разпечатва една бюлетина. То няма да пази грам информация за това, което е разпечатала. И в случай на спор как е било гласуването, всъщност ние ще гледаме само хартиените бюлетини. Така няма да имаме информацията на машината и записа на тази операция, която се е извършила. И на това му казваме машинно гласуване!”. Това констатира невярващо Рена Стефанова от ПП.

“Аз с удоволствие бих гласувал вече на машина”, доволно констатира шефът на правната комисия Радомир Чолаков. А той е депутат от ГЕРБ-СДС. И обобщи мнението на ГЕРБ за устройствата с думите: “С тези машини властта произтича от “Смартматик”, от това, което софтуерът каже.”

Искаме си хАртийките и белязките, бе! (Коментарът на “Господарите”)

Впоследствие се разбра, че ГЕРБ не са обмислили добре по какъв начин ще се защити хартията, която ще се използва за “машинните бюлетини”. Оказа се, че са разчитали на бившия министър на електронното управление Божидар Божанов, сега депутат от ДБ, да излезе с някаква идея. Той обаче си беше тръгнал от обсъждането.

Изникнаха и откровени недомислици. Хората на Борисов искаха да се публикуват имената на техниците, които отговарят за машините, с цел по-голяма прозрачност. Но подобна мярка загуби смисъла си, след като вече нямаше да се обработват машинно изборните резултати. От бързане депутатите от ГЕРБ-СДС бяха забравили даже да споменат смарт картата, която избиртелят вкарва в машината.

Алтернативите невъзможни

По време на дебата депутатите от ПП направиха алтернативно предложение – да се създадат отделни секции само с хартиено гласуване. Техният брой не трябва да превишава 15% от общия брой на секциите в съответното населено място. Така повечето секции ще останат с машинно гласуване, както е сега. Идеята обаче беше отхвърлена.

От формацията дадоха едно интересно предложение. Изборите автоматично да се касират, ако делът на недействителните бюлетини достигне 4 на сто от общия брой на гласовете. Очаквано то получи категорична съпротива и пропадна.

ДПС настояха да отпаднат веднага „машините мадуровки“, както се изрази депутатът Хами Хамид, и за следващите избори да остане само хартията. В бъдеще движението поиска да се закупят нови машини. Те да не са със сензорен дисплей, както сегашните, а такива, които поемат и броят хартиени бюлетини. По въпроса какво ще се прави с устройствата, които имаме, Хамид с ироничен глас обясни: „От цяла Европа ми звънят колеги, чули са, че имаме супер машини, искат да ги купят. Може би ще направим търг.“ И това предложение не беше одобрено.

Категорично срещу гласуването в чужбина

В началото с изключителна наглост депутатите от ГЕРБ-СДС започнаха да изменят изборното законодателство далеч отвъд първоначалната им заявка да върнат хартиените бюлетини. С подкрепата на “хартиената коалиция” те атакуваха и изборните права на българите в чужбина. Поправките, които те предложиха в законопроекта, бяха внесени в 17.34 часа във вторник, т.е. по-малко от 24 часа преди да започне обсъждането им в правната комисия. Това не остави никакво време нито на другите депутати, нито на останалите държавни институции, да не говорим за гражданите, да се запознаят с тях и да си съставят мнение.

Заличен беше изборният район в чужбина

Първо беше разгледано предложение на ГЕРБ-СДС, с което в кодекса се записва, че територията на страната се разделя на изборни райони. С тази невинна, на пръв поглед, фраза всъщност се заличава изборният район в чужбина. Такъв беше създаден миналата година с поправки в закона, прокарани от ИТН, ДБ и ИБГНИ. Тази промяна тогава се оказа празна фраза в кодекса, тъй като не се прие методика, с която да се определи броят на мандатите в задграничния район. Въпреки това, този район поне формално беше вписан в закона. Сега обаче на практика целта е той да бъде напълно заличен.

От ГЕРБ-СДС изобщо не си дадоха труда да обосноват предложението си. То излиза и извън предметния обхват на законопроекта, който засяга само хартиените бюлетини, както посочиха депутатите от ПП и ДБ. Със специално гласуване обаче „хартиената коалиция“ определи предложенията като допустими и така позволи разглеждането и приемането им. По-нататък бяха заличени и останалите текстове в Изборния кодекс, засягащи задграничния район.

Повече заявители за откриване на секция

След това беше нанесен втори удар върху гласуването в чужбина. Беше прието предложение на герберите, с което се увеличава броят на необходимите заявления от български граждани извън страната, за да се отвори избирателна секция – от 40 броя, колкото са сега, на минимум 100. Това очевидно цели да се намалята секциите извън България на следващите избори. В този дух разкритикуваха идеята ПП и ДБ. И за това свое предложение герберите не дадоха никаква обосновка.

Задължително попълване на декларации

Одобрена беше и друга промяна, засягаща избирателите в чужбина, този път предложена от ПП. С поправката се определи, че избирателите, които се дописват в избирателния списък в изборния ден, трябва да попълнят декларация пред секционната комисия, че не са и няма да гласуват на друго място.

Въпросът за декларацията се обсъжда отдавна, защото е важен за гласуващите в чужбина по две причини. Първо, попълването ѝ на място отнема време и това забавя гласуването. Второ, в страни като Турция например, много от избирателите не владеят достатъчно добре български, за да могат сами да попълнят декларацията си, особено пред секционната комисия. Затова се явяват с предварително попълнени документи, вероятно от други хора. С други думи, подобна промяна ще окаже влияние върху бързината на гласуването в някои натоварени секции, най-вероятно в Турция.

Съкращаване на избирателните секции

В действащия закон пише, че във всяка една секционна комисия се назначава по един член, предложен от министъра на външните работи. Този човек може да бъде избран по предложение на организации на български граждани извън страната. От ГЕРБ-СДС настояха този един член във всяка комисия да бъде държавен служител, а правото на емигрантските организации да го номинират да отпадне. А в мотивите към предложението се посочва, че в чужбина, извън дипломатическите мисии, ще се откриват толкова секции за колкото държавата може да си позволи да изпрати свои служители. Така на практика се поставя допълнително ограничение за броя на тези секции.

„Това е един малък елемент от възстановяването на държавата в изборния процес“, обяви Радомир Чолаков. От ПП коментираха, че изцяло се пренебрегват практическите трудности при такъв подход – например това, че при 700-800 секции в чужбина ще бъдат необходими и съответният брой държавни чиновници, които ще трябва да бъдат откъснати от работните им места в България и командировани зад граница.

Машинният вот в чужбина също се ограничава. Няма да се гласува с устройства в секции, за образуването на които са подадени по-малко от 300 заявления, а също и в такива, в които на последните избори са гласували общо по-малко от 300 човека. Машинно гласуване също няма да се разрешава в секциите, за които не могат да се осигурят техници за поддръжка на машините, владеещи български език.

Раздуват състава на ЦИК

Почти пълно единодушие показаха политическите сили, когато стана въпрос за промяна в състава на Централната избирателна комисия (ЦИК). От „Възраждане“ настояваха за това с мотива, че нямат свои комисари, въпреки че са парламентарна партия. От ДБ коментираха, че разбират притесненията на националистите, но искането им съставът на комисията да отразява пропорционално разпределението на силите в парламента, само ще задълбочи проблема с политизацията на ЦИК.

Последва дълго обсъждане, след което мнозинството в правната комисия постигна разбирателство да се увеличи съставът на ЦИК, за да се удовлетворят всички апетити. Така комисарите ще станат от 15 на 25 души. Така на практика се преобръща решението на парламента от 2021 г., с което съставът на комисията беше намален от 20 на 15 души.

Проектът за Е-вот – категорично елиминиран

“Хартиената коалиция” заличи и възможността да се въведе електронно дистанционно гласуване. Всъщност досега на практика почти нищо не е свършено по неговото въвеждане. Отговорността е на ЦИК, която на практика мълчаливо се отърси от задължението си да работи по въпроса. В бившата агенция за електронно управление от години има проект за внедряване на  система за онлайн гласуване, но въобще не се знае на какъв етап се намира.

ГЕРБ използваха обичайния си довод, че е-вотът е ненадежден срещу кибер атаки. Към това от ДПС добавиха, че страната ни няма необходимата основна инфраструктура, за да използва такава система за гласуване.

Унищожение на обществения съвет на ЦИК

Отново по предложение на ГЕРБ-СДС от Изборния кодекс беше заличен текстът, с който се регламентираше Общественият съвет към ЦИК. Така на практика той беше унищожен. В този съвет се събираха множество неправителствени сдружения с ценен опит и наблюдения в изборната организация и процес. Сега тази експертиза до голяма степен ще бъде загубена.

От ПП и ДБ възразиха, че съветът е начин да се чуе гласът на обществото. И намекнаха, че това е пореден пример за подхода на герберите да се пренебрегва този глас, след като дори за днешното обсъждане на Изборния кодекс не беше дадена възможност на гражданските и неправителствените организации да изразят мненията си.

Радомир Чолаков, който оглавява правната комисия, направи абсурдно сравнение между обществения съвет и квазигражданските организации от времето на държавния социализъм. „Членовете на ЦИК, които излъчваме, са също граждани … Не смятам, че ЦИК, във вече 25-членния си състав, не може да отрази всички гледни точки“, обяви той.

На обсъждането присъстваше председателят на съвета Цветелина Пенева, която изрази недоумението си от случващото се. Пенева посочи, че съветът не тежи на държавния бюджет, действа изцяло на обществени начала, а оценките му са експертни и не задължават с нищо ЦИК. “Не взимайте гласа на гражданите”, призова тя емоционално. Напразно, тъй като “хартиената коалиция” одобри и това предложение на ГЕРБ-СДС.

Почти налудничави предложения

От ДПС хвърлиха изключително рисковано предложение – броят на мандатите в избирателните райони да се определя на основата на данни, предоставени от ГД ГРАО. Досега това ставаше по данни на Националния статистически институт (НСИ) на базата на последното преброяване на населението. Подобна промяна би се отразила сериозно на разпределението на депутатските места по районите в страната.

От ДБ и ПП остро възразиха като напомниха колко неточни и непълни са списъците на ГД ГРАО. Изтъкнаха също, че няма становища по въпроса на засегнатите институции. „Да отворим този дебат в 5.10 часа сутринта без обществено обсъждане е пълна лудост“, коментира съпредседателят на ПП Асен Василев. Хамид Хамид от ДПС му възрази, че и преброяването е неточно, тъй като много хора не се били преброили. От ГЕРБ-СДС показаха склонност да обсъдят въпроса.

Изумена, Надежда Йорданова от ДБ, която е бивш правосъден министър, тревожно изтъкна, че тук става въпрос за нещо фундаментално за изборите в България, което се обсъжда внезапно, без никаква подготовка. „Поредната крачка да взривим доверието в изборния процес. Кому е нужно това?“, попита тя, но емоционалният й тон не впечатли опонентите й. При гласуването обаче герберите се въздържаха, което спаси положението.

Без независими преброителни центрове

Отхвърлено беше предложението на ДБ да се изнесе броенето на бюлетините извън секционните избирателни комисии в преброителни центрове. Идеята беше да се окрупни броенето в няколкостотин преброителни комисии с цел да се осигури по-качествено отчитане на резултатите и да се намали контролираният вот. Цялото предложение се основаваше на подобно експериментално броене, извършено в община Бобошево на местните избори през 2011 г.

В нарушение на правилника на парламента шефът на правната комисия Радомир Чолаков поиска да се гласуват накуп множеството текстове, свързани с предложението на ДБ, без те дори да са докладвани пред комисията. Около това избухна невероятно дълга разпра, като накрая Чолаков се предаде и започна гласуване текст по текст, които поред бяха отхвърлени от ГЕРБ-СДС, ДПС и БСП.

Същото се повтори и когато се стигна до последния голям въпрос – идеята на ДПС да се заменят машините със сензорен екран с такива, които сканират хартиени бюлетини, каквито са разпространени в САЩ. Движението смята, че смяната на модела може да се направи за местните избори през 2023 г. Предложението отприщи дълъг дебат, което беше наистина удивително, тъй като наближаваше пленарното заседание на парламента от 9 часа сутринта в четвъртък. А и имаше огромен брой текстове за гласуване, свързани с предложението, което се посрещна умерено от другите политически сили, но в крайна сметка беше отхвърлено.

Как ГЕРБ, БСП и ДПС обезсмислиха машинния вот? Как ГЕРБ, БСП и ДПС обезсмислиха машинния вот?