Новият служебен кабинет предизвика протести още на третия ден от работата си. Вчера пред президентството на “Дондуков” 2 се проведоха две демонстрации. Недоволството беше провокирано от решенията и позициите на правителството (назначено от президента Румен Радев) относно природния газ. Според организаторите сегашните управляващи “се опитват да блокират газовата връзка с Гърция, която е надеждата на България за независимост от Русия”.

Стотици се включиха в демонстрацията срещу Радев и служебното му правителство (снимки)

Но как се стигна до протест срещу държавния глава? Георги Лозанов представя хронологията на събитията:

Научил съм нещо от дядо – той почти винаги беше прав, но после никога не казваше нали ви казах.

Заради предвидимите опити на служебното правителство да възстановява газовите (и не само) зависимости от Кремъл, много десни хора, сред тях и моят приятел Стоян Радев, обвиняват ПП и ДБ, че са допуснали така да стане, и по-лошо, че сами с подкрепата си за Радев са го докарали дотук. Съгласен съм, но с едно съществено изключение – не мога да приема неглижирането на факта, че ПП, независимо от генеалогичната си връзка с президента, не просто се еманципира от него, а по оста Изток-Запад в решаващия момент застана срещу него. Факт от особена важност за днешната българска история.

Иначе наистина беше като във филм-катастрофа – зрителите вече са наясно какво ще се случи, но героите кой знае защо не си дават сметка. Следват няколко епизода от “филма” по мои текстове, цитирани наслуки, ако някой въобще има търпение да чете…

23.01.2017 г.

Първа тема в първото ми предаване „Необичайните заподозрени“: „Видим е стремежът Румен Радев да бъде поставен извън координатната система на лявото и дясното в българската политика, съпътстван от нарастващи гласове, които твърдят, че подобно разделение вече не съществува. В това може да има нещо вярно, ако пренасяме понятията наготово от западните общества. У нас обаче те са получили съвсем различно историческо съдържание: дясното е преди всичко знак на съпротива към тоталитарното общество от времето на соца и неговите посттоалирани трансформации, докато местното ляво търси начини да запази старите йерархии и влиянието на бившия Съветски съюз. Така че, когато казваш, че лявото и дясното вече не съществуват, преди да сме заживели в развита демокрация, признаваш „служебна победа” на лявото.

26.07.2020 г.

Най-вероятният ефект от протестите в момента е, че ще доведат до предсрочни избори, на които (дори и да не са предсрочни) ще се свие вотът за ГЕРБ и донякъде за ДПС, а за патриотите и „Воля“ да не говорим. Въпросът е къде ще се „отлеят“ гласовете, които от две седмици се търкалят по улицата. Кандидатите за тях са много. Засега изглежда, че президентът има най-голям шанс да ги привлече, дарен му от демонстративното нахлуване на прокуратурата в канцеларията му. И той, забравил собствената си принадлежност към институционалната политика, се изживява като водач на бунта срещу нея. Доколко това е в полза за гражданската репутация на протестите личи от факта, че пришиването към тях на Радев (заедно с Васил Божков) е основен коз в опитите да бъдат компрометирани. А и има протестиращи, които явно усещат присъствието на президента като вирус в системата, щом във Велико Търново го посрещат с плакат „Радев, чао, чао, чао“ (по аналогия с песента за коронавируса).

Ако си отворим и другото око, ще видим какво президентът би правил със спечелените от протестите дивиденти: първо, ще търси начин да ги пренасочи към Нинова и/или Манолова или направо ще тръгне да прави собствена партия в техния политически спектър, и второ – ще ги сложи върху везната на българо-руските отношения.

Да настояваш да се мълчи по този въпрос е добър начин да не се разбере през първия етап за чий успех работиш през втория етап. Подозренията, граничещи с увереност, са, че бенефициент на мълчанието днес утре ще е Румен Радев.

19.08.2020 г.

Интелектуалната съпротива към Радев не е само защото е военен, свързан с БСП и Кремъл, а и защото си присвоява подкрепата на улицата, принадлежаща „по право“ на Демократична България. Протестите са продължение на нейната политика, не на президентската, а и именно „градската десница“ осигурява техния континуум през годините на прехода чак до големия митинг на СДС на Орлов мост.

29.08.2020 г.

Румен Радев използва протестите, за да постави временно в скоби политическата си генеалогия, свързана с БСП и интересите на Кремъл, и да се прелегитимира като демократичен политик от европейски тип. Такъв, какъвто младите хора на улицата искат да видят по върховете на държавата. Подобна прелегитимация се оказа лесна заради вкарването на протестите в стратегията на „близкия хоризонт“ – важно е ГЕРБ да падне от власт, а не и кой ще дойде след тях. Дори само задаването на този въпрос се етикетира като подкрепа за Борисов и Гешев. А режисьорът Теди Москов беше подложен на тежък хейт, само защото с присъщия му шеговит тон показа, че за него няма особена разлика между Радев и Борисов.

23.08.2021 г.

Президентът Слънце. Опростяването на политическото уравнение само до анти-ГЕРБ солидарност доведе до пренебрегването на разделението между властите – и по-специално между парламентарната и президентската. Президентът още от площада започна да влияе върху парламентарния вот и 45-то НС, а най-вероятно и 46-то му поднасят собствените си правомощия на тепсия и го карат да преяжда с власт. Ако и 47-то НС възпроизведе ситуацията от предишните две, президентът ще има всички основания да каже като Луи XIV „Държавата това съм аз“.

19.11.2021 г.

Истинският удар в дебата фактически нанесе Атанас Герджиков като принуди Румен Радев да се изпусне, че за него Крим е руски.

21.11.2021 г.

Властите са три и президентът не е между тях с фоновите си правомощия. Много е важно партията, която спечели най-много гласове миналата неделя, да може да се еманципира от него.

27.01.2022 г.

Как “Продължаваме промяната” ще издържат този тест, особено ако напрежението продължи да нараства, е решаващо, защото ще покаже политическата им идентичност, която засега е смътна. И е несравнимо по-важно от бурята в чаша вода за противоречията ни с Република Северна Македония, подклаждани, впрочем, също от амбициите на Кремъл.

Бившият премиер се обърна към служебното правителство с поредица от въпроси

16.03.2022 г.

По време на протестите, когато всички се обединяваха в демократичните си очаквания около президента, никак не искахме да чуем другата гледна точка – че той нищо чудно да е спяща клетка на Русия и при нужда ще се събуди, но сега от него чуваме – „да оставим нашето небе да се охранява от български сили“, което фактически е отказ от концепцията ни за колективна сигурност в НАТО.

Как стигнахме до протест срещу президента?

Текстът е взет от личния Facebook профил на журналиста Георги Лозанов