През последните около 30 години сме се наслушали на теории как да потръгне спорта в България. Специални системи от Швейцария, американски подходи, руски технологии. А всъщност системата е много проста. И я има само на една граница разстояние. Във всички посоки.

И това е любовта. Любовта към любимия отбор. Типична черта, предавана от поколение на поколение в България, е да низвергваме всичко, свързано с Турция. Дали от родолюбие или по навик, сме свикнали да отричаме повечето практики, свързвани с Турция. Но концентрирайки се върху чисто спортния аспект, можем да извлечем много изводи от разликите в поведението на сходни като темперамент и култура обществени прослойки. Говорим за спортните фенове.

Турците са известни като едни от най-фанатичните привърженици в света. Гостуванията на западноевропейски (и особено английски) футболни клубове в Истанбул често завършват с насилие, а понякога и с жертви. Но този текст не е насочен към ултрасите на нито един от големите истанбулски грандове.

Говорим за културата на феновете. И по-точно богатата им спортна култура. На мача от Евролигата между Фенербахче и Реал Мадрид има около 12 000 души. Толкова е капацитетът на залата на “фенерите”. От видеото можете да се убедите в качеството на атмосферата по време на двубоя. Но това, което не се вижда там, е компетентността на феновете. Начинът, по който те следят играта и реагират на всяко съдийско отсъждане, е впечатляващ. Адекватността на реакцията – също.

И Везенков не успя да спаси “Олимпиакос“ в Истанбул

Тази страст на феновете движи целия спорт напред

Във всички спортове. Фенербахче е отбор с милиони привърженици. Те са неотлъчно до отбора и във футболните мачове, и в баскетболните, и във волейболните. Да, факт е, че залите на тима са големи, противниците – привлекателни, а бюджетите и играчите в тимовете – впечатляващи. Факт е, че при такива обстоятелства е по-лесно да се подкрепя отбора.

Но е и факт далеч по-добрата подготовка на феновете за дадения спорт. Поведението им по време на самия мач резонира с изискванията на спорта. В цялата зала е пълно със семейства. Майки, бащи, синове и дъщери заедно предават любовта си към любимия тим и така системата добива своя кръговрат. А когато тези деца са научени на основите в спорта, в който любимият им отбор е добър, е по-вероятно те да се запалят по него. По-вероятно е не всяко талантливо за баскетбол (например) дете да иска да тренира футбол, защото всички останали около него знаят само това. По-вероятно е когато това дете стане родител да възпитава своите отрочета в любов към повече спортове.

По този начин можем да изкараме следващия голям талант, от когото да се гордеем. И така е по-вероятно да излезем от порочния кръг на българския спорт, в който се намираме. Въпреки разликите в мащабите на демографските и финансовите параметри. От чиста страст към любимия отбор.

Как страстта към отбора движи целия спорт напред?