Как “Възраждане” и Русия излъгаха, че преписват американски закон за чуждите агенти? Отговор на този въпрос търсим, проследявайки фактите около въпросния американски закон, който уж е бил преписан първо в Русия, а сега и у нас във вид на скандален законопроект, внесен миналата седмица от парламентарната група на “Възраждане”.

Закон за „чуждестранните агенти” по руски модел внесоха от „Възраждане”

Какво гласи въпросният закон FARA в САЩ?

Законът влиза в сила 1938 година и е приет и подписан тогава от президента Рузвелт. Той се появява в навечерието на Втората световна война, в условията на много агресивна нацистка пропаганда в Съединените щати. Затова първоначалният замисъл на закона е да има инструмент американското правителство да ограничава влиянието на тази пропаганда в държавата. Но тъй като всяко нещо има своя логичен контекст, той в годините на няколко пъти се променя. Законът тогава се фокусира върху комунистическата пропаганда. По-късно обаче изобщо изоставя пропагандата като основна своя цел и много силно се съсредоточава върху лобизма. Причината – с развитието на икономиката много чуждестранни компании и чуждестранни организации се опитват да прокарат интересите си в Американския конгрес.

През 90-те години на миналия век пропагандата, даже и като дума, е махната от Закона. И за първи път от много време законът е използван с политически съображения по времето на Тръмп. Тогава той е бил насочен срещу руски и китайски държавно контролирани медии.

В резултат на всичкото това този Закон има своите множество критици в Съединените щати. В момента, от април тази година, тече процедура по обсъждането му и за идеи за промяна. Целта е да не се дублира с изискванията на Закона за лобизма, какъвто в Америка има.

Трябва да се предотврати потенциална злоупотреба с медиите, защото за разлика от това, което ни се разказва тук, в американския закон медиите са записани като изключение от Закона.

Той не е насочен към медии и неправителствени организации, за разлика от намеренията, които се заявяват от политическа партия “Възраждане”. Единствените медии, които могат да бъдат засегнати от него, са държавна собственост на други страни. Пример за такива са китайската държавна телевизия, руската държавна медийна група “Русия днес“, корейската държавна телевизия, японската държавна телевизия и това е горе-долу обхватът на медиите, които са регистрирани по този закон.

Освен това Комисията, която се занимава с прилагането на този Закон, може да каже, че според нея някой трябва да се регистрира. Но организацията, която е посочена, може да оспори това пред съда. А Комисията трябва да докаже, че въпросната организация – било то медия или някаква друга – има чуждестранен собственик или ръководител, който я финансира, управлява и контролира нейната работа. И да кажем такъв спор върви за “Ал Джазира”, която казва, че не е държавна телевизия, а е независима медия.

Как Русия измени и въведе закона?

Първият руски закон за чуждестранните агенти беше приет през 2012 г. Към момента списъкът включва 166 физически и юридически лица.

През юни тази година законът беше променен. Съгласно него всяко лице, което получава финансова или друга подкрепа от чужбина, може да бъде обявено за чуждестранен агент.

Законодателният акт отразява климата на враждебност и недоверие към Запада. Той се изостри, след като Русия нахлу в Украйна на 24 февруари и страната беше ударена от вълна от западни санкции.

Пред Държавната дума съавторът на законопроекта Андрей Луговой обвини различни неназовани руски публични фигури, че са получили “специално обучение” във Великобритания. Тяхна цел били опитите Русия да бъде унищожена отвътре.

Проектозаконът въвежда и нова категория “лица, свързани с чуждестранен агент”.

В нея могат да попаднат роднини на чуждестранни агенти или други лица, които са им помогнали да извършват дейността си.

Терминът, който съдържа конотации на шпионаж от времето на Студената война, се използва от Русия като враждебен етикет за хора и организации. За тях смята, че се занимават с политическа дейност с чуждестранна подкрепа.

По закон чуждестранните агенти са длъжни да обозначават всяка публикация, включително в социалните медии, с дълга декларация за отговорност. Те трябва да докладват редовно приходите и разходите си, а също подлежат на финансов одит.

Законопроектът предвижда руският медиен регулатор “Роскомнадзор” да има право да блокира без съдебно решение уебсайтове на чуждестранни агенти по искане на Министерството на правосъдието.

Какво предвижда законопроектът на “Възраждане”?

В края на октомври парламентарната група на “Възраждане” внесе законопроект за закон за чуждестранните агенти, който буквално преписва руския такъв закон, при това в най-новата му версия.

Проектът предлага всички медии, техните собственици, управители, служители и дори сътрудници на хонорар, които са получили повече от 1000 лв. от чуждестранни организации – правителствени, неправителствени и търговски, в рамките на една година, трябва да бъдат вкарани в регистър на „чуждестранните агенти“.

Законът, качен на сайта на парламента, предвижда още „агентите“ да не могат да преподават на деца. Да не могат да работят в държавни университети и в БАН, обекти на МВР и Министерство на правосъдието. Забранява им се да извършват творческа дейност за сметка на държавния или местния бюджет. Не могат да участват в проекти, обществени поръчки и да извършват оценки върху околната среда. Забранява им се да участват в политически дейности, лобиране или предизборна агитация. Също и дейности по оказване на влияние върху всяка част от обществеността на България.

“Кражбата” на дискриминационни закони като политическа линия

Повече от ясна е проруската ориентация на “Възраждане”, които следват стриктно примера на Русия във всяко отношение. Но всъщност те далеч не са иноватори в тази политика у нас. Вече три пъти проруски партии направиха опит за въвеждане на дискриминационни закони спрямо различни НПОта.

Още през март 2013 г. Яне Янев и група народни представители внасят законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. С него се предлага въвеждане на изискването членовете на управителните органи на НПО в обществена полза и техните най-близки роднини да декларират всички свои лични доходи и имущество. Скритата цел на предложението е чрез непропорционални административни тежести да се ограничи създаването на нови. Цели се и да се създадат законови възможности за институционален натиск и репресия върху хора, участващи в управлението на организации изразяващи критично срещу властта мнение. Това предложение отпада от финално приетия от Народното събрание законопроект, но чрез него се е разпространило целеното внушение – НПО и свързаните с тях лица отклоняват средства и извършват съмнителни дейности.

През същата 2013 г. Волен Сидеров и група народни представители внасят законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.

С тях предлагат създаването на нов чл. 155в, който гласи: „Който манифестира публично своята или на други хомосексуална ориентация или принадлежност, чрез организация или участие в митинги, шествия и паради или чрез средствата за масова информация и Интернет, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.” Предложението очевидно е в разрез с правото на изразяване и свободата на мирни събрания и представлява директна атака срещу дейността на определени правозащитни граждански организации.

В края на януари 2014 година над неправителствените организации и правата на гражданите надвисва нова заплаха. Тя идва от широката дефиниция за предателство и поставяне в услуга на чужди организации, включена в изцяло новия проект на Наказателен кодекс. Документът предизвиква множество критики и управляващите тогава решиха да проведат широко обсъждане, което така и не се случва заради падането от власт на кабинета Орешарски. Законопроектът не се внася повторно в следващите народни събрания.

Популизъм и още много популизъм

Общото между цитираните предложения на “Възраждане”, “Атака” и други политически фигури у нас е тяхната цел – абсолютен популизъм. Ясно е, че такъв тип законопроекти няма как да се приемат, докато България е демократична държава. Ясно е и че те биха били осъдени остро от Европейската комисия и Европейския съд за правата на човека предвид дискриминационния си характер. Но целта на вносителите им не е те да станат реалност.

Единственото, което целят, е да кажат на избирателите си, че са се опитали да спрат “чуждото влияние”. А “лошите евроатлантици” не са им позволили да го направят. Така влизат в ролята на добрите. А всъщност зад маската им се крият отново чужди интереси. Русия има интерес в България да няма свободни медии и граждани. Нито една финансирана от нея медия не декларира този факт публично. По този начин реално много медии и организации са “чужди агенти” в нейна полза, но “под масата”.

Затова, скъпи приятели, не се подвеждайте по “добрите намерения”, които политици като членовете на “Възраждане” декларират.

Както се оказва, от “Възраждане” са взели името на американски закон, но всъщност преписват изцяло руския.

Мислете критично по техните предложения. Дори хипотетично Законът за чуждите агенти да стане факт, можете ли да си представите хиляди българи в чужбина да бъдат обявени за “агенти”, защото получават заплата за черната работа, която вършат в “прогнилия запад”? Или всички чуждестранни фирми, опериращи у нас, да бъдат обявени за “агенти”. Представете си на табелите на всички известни големи вериги да стои текст “чуждестранен агент”? Нали знаете как това би изглеждало на всеки потенциален инвеститор у нас?

Ето защо е важно не да пишете коментари колко “страхотно” е да се ограничат “чуждите агенти” у нас, а да помислите дали изобщо въпросният закон би могъл да се спазва и как ще се случи това. Мисленето може и да е трудно в много ситуации, но е важно. Особено когато популистите дебнат отвсякъде.

Как “Възраждане” и Русия излъгаха, че преписват американски закон за чуждите агенти?

Автор: Виктория Симеонова