Кога и при какви условия България ще получи пари по Плана за възстановяване и устойчивост? Въпросът зависи от това дали ще има работещ парламент. Анализ на Диляна Теохарова за Свободна Европа.

Фон дер Лайен: ЕК дава зелена светлина на Плана за възстановяване на България (видео)

След като българският План за възстановяване беше одобрен от Европейската комисия през април, страната вече очаква първите плащания.

Те са свързани с изпълняването на определени условия, някои от които зависят от това да има работещ парламент. Политическата ситуация в страната обаче предполага възможни предсрочни избори, което означава, че Народното събрание ще трябва да се разпусне.

Това може да забави и дори да просрочи приемането на законодателни промени, необходими за плащанията. Свободна Европа събра най-важното до момента в този процес.

Кога ще дойде първото плащане

Министерството на финансите (МФ) твърди, че няма забавяне на изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост. Миналата седмица то каза, че в момента се финализират условията, които трябва да се спазят, за да може да се направи искане за първия транш. За това са приети всички необходими законодателни мерки.

Справка в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020 (ИСУН 2000) показва, че остават няколко задачи, като нито една от тях не е законодателна.

Те включват възлагане на обществени поръчки за развитие на системата TETRA и на радиорелейна мрежа; влизане в сила на Националния план за развитие на комбинирания транспорт в България до 2030 г., както и актуализиране на видеоръководствата, за да се обхванат изцяло всички работни процеси на информационната система за ПВУ.

Срокът за изпълняване на тези цели е бил 30 юни, като министерството не е съобщило, че това може да попречи на първото плащане. От пресцентъра на МФ не потвърдиха дали информацията в системата ИСУН е актуална.

Освен тези оставащи незаконодателни мерки България трябва да подпише и две споразумения с Европейската комисия, преди да поиска получаването на първия транш. Едното от тях е Финансовото споразумение, което подлежи на ратификация в Народното събрание.

Според МФ документацията би могла да е готова в рамките на юли. По процедура следват два месеца, в които ЕК да направи оценка на тези документи. Ако този процес приключи с успех, средствата могат да бъдат изпратени най-рано края на септември или началото на октомври. Те ще бъдат в размер от 1 368 912 911 евро.

За тях вече е обявена и първата процедура по Програмата за технологична модернизация на стойност 260 млн. лв. в подкрепа към малки и средни предприятия.

Петков: Финалната версия на Плана за възстановяване гарантира енергийната ни сигурност (видео)

На какъв етап е вторият транш

Получаването на втория транш от 724 039 480 евро обаче изглежда по-трудно постижимо. То е свързано с приемане на общо 22 законодателни мерки, от които до момента е приета само една.

Срокът за останалите 21 е 31 декември тази година. Това означава, че е необходим работещ парламент, за да има време те да бъдат приети в срок.

От МФ съобщиха за Свободна Европа, че от тях 4 законопроекта са внесени в НС:

• за противодействие на корупцията във връзка с КПКОНПИ;

• за изменение и допълнение на Търговския закон относно реформа „Разрастване България“;

• за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър чрез Законопроект за Държавна агенция по вписванията, внесен в НС от депутати

• за изменение и допълнение на Закона за чужденците (необходим за приемане на Наредба за реда и изискванията за издаване и отнемане на Стартъп виза, която е тема на ключов етап от плана.

Други 4 законопроекта, са на етап обществено обсъждане или с приключило обществено обсъждане.

Те представляват изменение и допълнение в следните закони:

• за обществените поръчки;

• на Наказателния кодекс;

• на Търговския закон (за укрепване на производствата по несъстоятелност);

• за електронното управление.

Останалите 6 законопроекта са свързани с изпълнението на 12 мерки и са в процес на подготовка от съответните ресорни министерства.

Сред тях са измененията и допълненията в следните закони:

• за енергетиката;

• за правната помощ;

• за етажната собственост;

• за биологичното разнообразие или еквивалентни мерки;

• за медиацията.

Освен това се изисква и приемане на Закон за несъстоятелност на физическите лица, както и законодателни мерки във връзка с електронното здравеопазване.

Единственият вече одобрен законопроект е за изменения в Закона за насърчаване на заетостта.

Според МФ подготовката на второто искане за плащане също се движи в срок. Въпреки това, в случай че не се състави правителство в рамките на настоящия парламент и се стигне до служебно правителство и разпускане на Народното събрание, останалите 21 законодателни промени най-вероятно няма да бъдат изпълнени.

Друга потенциална пречка пред финансирането по плана е създаването на механизъм за подобряване на отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор. Тази мярка е предвидена в условията за третия транш и трябва да влезе в сила до средата на следващата година.

Подготовката за нея обаче трябва да започне значително по-рано, тъй като предстои първо законът да бъде бъде изпратен за становище на Венецианската комисия по-късно тази година, като след това не е ясно колко време може да отнеме експертизата.

ЕК одобри 22 милиарда лева за България до 2027 година

Колко транша ще има

В ИСУН 2000 са вписани общо 9 плащания, като срокът за приемането на мерките за последния е 30.06.2026 г. Системата обаче не отчита намалението на общата стойност на плана, за което беше съобщено в началото на месеца.

Тогава стана ясно, че сумата ще бъде намалена с 578 млн. евро от 6.27 млрд. евро.

Така крайната сума става 5 690 264 000 евро или близо 11 млрд. лева.

МФ уточни, че промяната се е наложила, тъй като в правилата е заложено 30% от общото безвъзмездно финансиране да бъдат преизчислени на базата на реално отчетения икономически растеж през 2021 г.

Тогава страната е отчела по-добри икономически показатели от средните за ЕС, на базата на които е било направено преизчислението, написа МФ в прессъобщение. Така е било намалено и финансирането на още 21 държави членки, докато за други 5 държави са предвидени увеличения.

“Към момента това не води до автоматично намаляване на средствата за определени сектори, тъй като активно се търсят възможности за компенсиране на преизчислението”, написа МФ в съобщение до Свободна Европа. “Например очакваме през септември и октомври ЕК да представи допълнително финансиране по плана относно енергийните предизвикателства във връзка с кризата в Украйна”.

Според говорител на ЕК, попитан от Дневник, София има още две опции, в случай че не иска да се откаже от проекти, които вече са включени в плана. Едната е да попълни разликата със собствени средства, а другата – да си поиска заемната част от плана за възстановяване, която досега не била търсена. Тя е в размер на 4.5 млрд. евро.

Медията припомня още, че ако реши да се възползва от тези средства, българското правителство ще трябва да кандидатства отново пред Европейската комисия с коригиран план от реформи и проекти, като това може да стане до август 2023 г.

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Кога ще дойдат парите от Плана за възстановяване