Националите срещу БФС – саботаж или отчаяние?

Трудно е да опишем мача на България срещу Грузия в лигата на нациите, защото изрази като „исторически позор“, „срам“, „изкопахме дъното“ са се превърнали в изтъркани клишета.

Димитър Стоянов: Прокуратурата е сляпа за черното тото у нас (РЕПОРТАЖ)

Нямаме вече думи! Има факти – една футболна нация, в която децата сънуват футбол, тенденциозно и методично е превърната във футболно джудже от ранга на Лихтенщайн. Сравнения няма да правим по население и площ – и това е правено безброй пъти.

Ще вмъкнем само един паралел. От години е ясно, че футболът е умален модел на държавата ни. А двете очевидно са проядени до кости от корупция. От едната страна компроматните снимки са с кюлчета и пачки, от другата с Коце Маца и Дан Тан – по същество е едно и също.

Въпросът, който си задаваме обаче от неделя насам – когато Грузия ни разсипа като гост с 2:5 – е дали на футболистите не им е писнало и дали безобразната им игра срещу кавказците не е форма на протест срещу едно ръководство, което просто не иска да си отиде? Въпреки нулевия кредит на доверие сред фенове и широката общественост, президентът Боби Михайлов просто живее в паралелна реалност. За него и обкръжението му статистиката не значи нищо, падението, срама и болката не значат нищо. Важното е, че има там… терени, офиси и хотел с хубави чаршафи. Толкоз.

Грузия нанесе срамна загуба на националите ни по футбол (видео)

Отчаяните времена изискват отчаяни мерки!

Всички фенове живеем вече повече от 15 години с надеждата, че нещата все някога ще се оправят, няма да е все така. Ами ако не се оправят? Ако сме преминали прагът, от който няма връщане назад? Ами ако надеждата ни, че един ден футболното величие ще изплува от родовата ни памет, се окаже напразна? Ами ако ДНК-то ни е завинаги променено?

За Бога, какво трябва да се случи, за да прогледне Боби Михайлов?! 

Националите срещу БФС – саботаж или отчаяние?