След промените в Изборния кодекс, парламентът обсъжда реформата на КПКОНПИ. Антикорупционните закони на “Продължаваме промяната” и на служебния правосъден министър влизат за обсъждане в пленарната зала на Народното събрание.

Реформата в КПКОНПИ остана на заден план на фона на извънредни и среднощни заседания за узурпирането на избирателната власт от “хартиената коалиция”

Законопроектът за противодействие на корупцията на “Продължаваме промяната” бе внесен в първия ден на 48-ото НС от бившия премиер и лидер на ПП Кирил Петков. Същият законопроект бе внесен и в предното НС, където ГЕРБ бяха най-върлите му противници, но така и не се стигна до гласуването му.

Законопроект за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, бе внесен и от Крум Зарков на 1-ви ноември.

Текстовете бяха сред първите приети от парламентарната правна комисия. Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС, председател на комисията, ги вкючи още в първото ѝ заседание. Веднага след тях “хартиената коалиция” прие на първо четене промените в ИК. Така реформата в КПКОНПИ остана на заден план на фона на извънредни и среднощни заседания за узурпирането на избирателната власт, предава OFFNews.

Андрей Гюров: Хартиената мафия мина през Изборния кодекс (видео)

Реформата в КПКОНПИ – жизненоважна за осъществяването на плащанията по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)

За да получи България втория транш от евросредствата, предвидени по НПВУ, реформата в КПКОНПИ трябва да бъде осъществена до края на 2022 г. Това оставя на депутатите срок от едва две седмици, за да приемат промените. Взимайки предвид настроенията в парламента, това изглежда невероятно.

Според ПП една от основните причини за недопускането ни до Шенгенското пространство е именно корупционния проблем.

Поправка в програмата на бъдещия кабинет – Бойко Рашков може и да не е шеф на КПКОНПИ

Законопроектът, предложен от служебния правосъден министър Крум Зарков, предвижда създаване на нов разследващ орган. Той ще може да обжалва решения на прокуратурата, но няма да се занимава със случаи на конфликт на интереси. Това ще остане като правомощие на другата част от сегашната КПКОНПИ.

Зарков предлага Комисията да се състои от петима членове с 5-годишен мандат без възможност за преизбиране. Двама от членовете ще се избират от парламента, един – от президента. ВКС и ВАС също ще могат да избират по един член. Законопроектът на ПП пък предвижда членовете да се избират само от НС.

Институциите, които са избрали комисарите, няма да могат да ги отзовават. Прекратяването на мандата би било възможно единствено при обективна невъзможност за изпълнение на функциите. По този начин комисарите ще са независими, смята Зарков.

Предвижда се председателството на комисията да е ротационно, като всеки от членовете ще може да бъде избиран за поста за срок от една година.

В КПКОНПИ ще има и разследващи инспектори, които ще бъдат назначавани от комисията, а не от председателя, както предвиждаше предходната версия на законопроекта – на ПП.

Видео: NOVA

Парламентът обсъжда реформата на КПКОНПИ