Санкциите водят до “примитивизация на икономиката” и бъдеще на “консерва” за Русия, пише Дневник.

Санкциите на Запада срещу Русия не постигат желания резултат, войната в Украйна не спира, валутата е стабилна и поскъпва, арсеналът от нови мерки се изчерпва и поради това най–добре санкциите да се отменят и да се намери компромис с Владимир Путин.

Различни варианти на тази теза все по-често може да се чуят от политици, анализатори и журналисти.

Това, което не се чува често, е че седмици след като Русия нахлу в Украйна, фармацевтичният ѝ сектор се шокира от това, че няма откъде да вземат оборудване за контрол на качеството – нещо като арки над поточните линии с хапчета, които не се произвеждат в страната и вече са забранени за износ към руския пазар.

Сменените имена не помагат

Както и че “Вкусно и точка” (странното име, с което бяха ребрандирани заведенията на напусналата “Макдоналдс”) е в остър недостиг на пържени картофки. Не само защото няма достатъчно руски предприятия да ги произвеждат, но и защото в Русия не се отглеждат подходящите сортове картофи. Същат история (освен неконтролируемот опоскъпване на продуктите между 10% и 250%) стои зад прекръстванехо на салата “Цезар” в “Цезаридзе” в много ресторанти – няма салати “Романо” (повечето българи биха нарекли този продукт просто маруля”.

В Русия откриха първите ресторанти на мястото на McDonald’s

Изолация въпреки газа

Или стряскащото заключение, че един от най-големите износители на газ в света и водеща енергийна сила внася между 80 и 100 процента от газовите турбини с голяма мощост, използвани в съвременните ТЕЦ и газови електроцентрали (15% от производството на енергия). Русия не произвежда дори лопатките за тези турбини и внася 100% от тях. Сега специалисти твърдят, че руските инженери нямат проблем да развият този сегмент до… 2030 г. Приблизително това е и срокът, в който се обещава появата на 500 руски самолета за гражданската авиация, които да заместят недостъпните “Боинг” и “Еърбъс”.

Примерите – от реалната икономика, не от данните на статистиката – могат да продължат дълго. Те може да бъдат обяснени с неизбежното първоначално объркване на руската икономика от санкциите, което страната ще преодолее скоро. Без да прекратява войната.

Санкциите никога не са били налагани, за да предотвратят или съкратят агресията

Целта им е да направи воденето ѝ все по-скъпо и да доведе с годините на изолация руската икономика до състояние, в което ще е поне 10 години изостанала технологично. В този смисъл за търсения ефект по-важни са санкциите върху вноса, отколкото върху износа на Русия. През миналата година почти половината внос на страната е идвал от държави, наложили сега санкции. Също през 2021 г. 49% от руския внос е представлявал машини и оборудване.

Друга цел на санкциите е да предизвика такова сътресение на структурата на руската икономика, че да отнеме износа на суровини – изкопаеми горива, метали и др. – като политическо оръжие. Това вече се случва, колкото и да е оскъдна информацията, скривана от Кремъл.

От 24 февруари насам следните официални данни изчезнаха от публичен достъп:

1. Данни за собствениците на финансови институции (банки, застрахователни компании и др.)
2. Данни за външната търговия
3. Данни за износа
4. Данни за вноса
5. Месечни данни за добива на нефт и газ.
6. Входящи и изходящи капитали.
7. Финансови отчети и информация за бордовете на директорите на най-големите компании.
8. Данни за преките чуждестранни инвестиции.
9. Пътнически трафик на авиокомпании и летища.
10. Списък на участниците в системата за финансови съобщения
11. Подробности за бюджетната отчетност.
12. USRN данни (информация за права върху недвижими имоти) в процес на закриване (от 1 септември).
13. Трансгранични трансфери на лица (резиденти и нерезиденти).
14. Тримесечни данни за графика за погасяване на външния дълг на Руската федерация.
15. Състоянието на златните и валутните резерви на Руската федерация.
16. В списъците на кандидатите за университети са класифицирани данните за деца на военни, участващи във войната в Украйна (те се ползват със специална привилегия за прием).

Ролята на “Газпром”

За това, че износът на “Газпром” в т.нар. далечна чужбина е намалял с една трета от началото на годината, беше известно в средата на юли. Въпросните 33.1% (почти 72 млрд. куб. м) по-малко вероятно ще станат 40% до края на годината, съобщи компанията. В статистиката попадат ЕС, Китай и Турция. Намалява (с 10.4%) и добивът, като в същото време ръстът на вътрешното търсене е под 2%.

“Газпром” печели достатъчно от поскъпването, създадено от силно ограничения му износ за Европа. Но къде ще се дене този намалял газ, когато Европа за няколко години си е намерила други доставчици? Пренасочването към азиатските пазари си има своите ограничения, включително логистични, защото няма достатъчно газопроводи в тази посока. Построяването на такъв с капацитет, близък до изгубения износ за Европа, ще отнеме 10, а вероятно 15 години.

Щом не е газ, ще е петрол

Същото важи и за петрола. Завоят на изток си има цена и тя в момента е 25-30% отстъпка от европейските нива. До май индийският внос на сорта Urals скочи с 658% спрямо същия период та 2021 г. За Китай ръстът е 205%, а за Азия като цяло – 347%. И въпреки това физическият обем на руския износ намалява в момент, когато агресията на Путин все по-вероятно ще предизвика рецесия.

Петролно-газовият сектор не е огромна част от руската икономика – официално е около 20-22%. Въпросът е, че той е основният износител и приносител на валута. През 2022 г. трябва да запълни 40% от доходите на федералния бюджет. Дори при оскъдни официални данни деловото издание “Ведомости” узна неотдавна колко нефт, газ и метали се изнасят. През юни на месечна база продажбите на газ са намалели с 40%, на петрол – с 10%, на метали и металургична продукция – с една трета.

Приходите са в пъти по-високи спрямо 2021 г. Но на 5 декември влиза в сила петролното ембарго на ЕС, в края на годината – и на петролни продукти. Изчисления на руски икономисти показват, че през май износът е бил за 45 млрд. долара (при внос за 15 млрд.). От тях групата петрол/газ/метали е донесла около 30 млрд. долара, петролите продукти – още 8 млрд. долара. Така за всичко останало, вкл. въглищаи торове остават 6 млрд. долара. Което е тотално господство на енергийно-металния сегмент.

Цената плаща руското общество

В средата на юли в доклада на The Bell икономисти и политолози обясниха, че колкото по-продължителни са санкциите, толкова по-висока цена ще плати руското общество за преодоляването им. Всеки елемент от санкционните пакети има собствени времеви ритъм и срокове за постигане на максимално въздействие. Сергей Алексашенко, бивш зам-председател на централната банка на Русия, изчислява, че санкциите от 2014-2015 г. са довели към 2021 г. на загуба на 16% от потенциалния БВП на страната.

Финансовите санкции се оказаха неефективни в краткосрочен план, но техните средносрочни и дългосрочни ефекти все пак ще се проявят в бъдеще. Ефектът от търговските и логистичните санкции може да бъде напълно оценен само няколко месеца след въвеждането. И накрая, санкциите върху вноса на технологии досега почти не са се проявили, но те ще имат най-тежки последици в средносрочен и дългосрочен план.

Планът на властите да изкоренят десетилетните връзки между руския бизнес и западните доставчици и да ги заменят с партньори от азиатски страни е неосъществим поради липсата на подходяща инфраструктура и мотивация за тези партньори да вземат предвид нересурсните ресурси на Русия интереси.

“Структурната трансформация”

Относителният успех на процеса на “структурна трансформация” – адаптирането на икономиката към нови и по-лоши условия – ще зависи от това доколко този процес ще се основава на свободното преразпределение на ресурсите в икономиката и пазарните стимули, и доколко – на политически приоритети, принудителни ограничения и натиск.
В контекста на това, че Русия засега не печели войната в Украйна – поне според първоначално обявените намерения, които ту-изчезват, ту се появяват в Москва – последното означава, че не е изключено в един момент Путин да бъде принуден да премине към военна икономика, т.е. държавата командва къде, какво и на каква цена трябва да се произвежда и доставя.

Екипът, написал “Санкционния капан”, обръща внимание, че Кремъл предизвика криза, през каквато не е минавала страната:

• Механизмите на развитие на настоящата криза са различни от тези, с които Русия е свикнала през последните 25 години.
• Темпът на свиване на БВП надвишава този от кризата от 2015 г. (заради санкциите след анексирането на Крим година по-рано – бел.ред.), а спадът на производството по основни дейности спрямо пиковете през декември 2021 г. е повече от 7 %.
• Икономиката изпитва ограничения както от страна на предлагането, така и от страна на търсенето заради ефекта върху доходите на руснаците.
• Войната и геополитическата конфронтация няма да позволят използването на бюджета и средствата на Националния фонд за благосъстояние (той се пълни основно с отчисленя от приходите от енергиен износ – бел. ред.), за да се осигури реална подкрепа.

Заместване на вноса

Тук се появява и терминът “технологично регресивно заместване на вноса”, за да опише структурните последици, които ще доведат до мащабни промени в икономиката. Авторите директно наричат процеса “примитивизация на икономиката”. И заключават:

• Загубила достъп до западни технологии и компоненти, икономиката ще замени съответните продукти в сътрудничество с по-слабо развитите страни, получавайки от тях по-нискокачествени и модерни технологии и компоненти на по-високи цени.
• Успоредно с това, поради примитивизацията на икономиката, част от човешкия капитал, развилият се през последните години високотехнологичен сектор и постигнатото ниво на дигитализация на икономиката ще бъдат загубени.
• След това връщане назад в развитието, руската икономика най-вероятно няма да навлезе в нова траектория на развитие, а ще влезе в режим на консервация, характерен за страни, които са били под санкции от дълго време, губейки конкуренция за дял от печалбите и пазарите поради ограничен достъп до технологичен внос и социална стагнация.

Консервиране на икономиката

Иначе казано, на руската икономика ѝ предстои серилизиране, а после – консервиране. За обществения и политическия “ефект на консервата” в резултат на изолирането на една икономика чрез санкции е писано неведнъж. И, ако се реализира и с Русия, той не вещае оптимизъм за бъдещето. Както и за Европа и света, защото никога досега толкова мащабни санкции не са били налагани на толкова голяма икономика и важен източник на енергий, суровини и храни.

Във вътрешен план авторитарният режим на Путин ще се консолидира още повече в полицейска държава. Ако президентът бъде отстранен, то по-вероятно е да последва не демократизация, а пореден етап на авторитаризъм, може би дори още по-лош по характер.

Това е и “консервата” – една изолирана и технологично изостанала държава, в която демократични процеси не се развиват, включително в икономиката. Историята съдържа важно предупреждение защо Русия не бива да бъде докрвана до крайно състояние на икономическа изолация – Япония започва войната в Пасифика през 30-те и 40-те години на ХХ век след мащабна блокада на вноса.

Санкциите водят до “примитивизация на икономиката” и бъдеще на “консерва” за Русия