96-годишният Леон Вайнтрауб е един от последните живи свидетели на Холокоста. На 18 той попада в Аушвиц, а след това е откаран и в други лагери. Нацистите убиват 64 от неговите роднини. Ето какво разказва той пред Дойче Веле:

Вие сте на 96 години. Сънувате ли понякога концлагерите и Втората световна война?

Леон Вайнтрауб: Рядко помня моите сънища. Понякога жена ми разказва, че съм бил неспокоен или съм викал, но аз не помня такова нещо. Определящото впечатление винаги е едно – позитивно или негативно. Докато следвах медицина, един от преподавателите ми каза, че хората, които имат много негативни впечатления, ги сънуват по-рядко от тези, които са имали добър живот. Тогава това не ми прозвуча убедително.

Смразява кръвта и до днес: когато се роди сценарият за Холокоста

Какво си спомняте от Аушвиц – първия германски концлагер, в който сте попаднали?

Леон Вайнтрауб: Ужасно обезчовечаване. Първият шок беше, когато пристигна влакът с вагоните за превоз на добитък. Бяхме натъпкани плътно един до друг, не би могло да става и дума за сядане или лягане. Нито имаше нещо за пиене, нито за ядене. И ужасната тишина: никой не плачеше, никой не протестираше. Бяха ни обещали, че заради наближаващите фронтови действия ще бъдем евакуирани дълбоко в Третия райх, където да можем да работим за Вермахта. И изведнъж да ни транспортират по този начин? Бяхме напълно сразени.

Пътуването продължи два дни и две нощи. След пристигането скочих от вагона с раницата на гърба, но един от концлагеристите веднага ми я взе. “Но вътре имам много пощенски марки”, казах аз. А той отвърна: “Тук хората не идват да живеят, няма да имаш нужда от марки”.

След 77 години откриха кой е предал Ане Франк

Мъжете трябваше да тръгнат наляво, жените надясно. Майка ми все още изглеждаше млада, макар да беше на 50. Помахах ѝ и ѝ казах: “Ще се видим вътре!”. След което обаче видях бодливата тел, белите изолатори и другите заграждения. Къде ли ни бяха довели? Едва след войната разбрах, че сме попаднали в Аушвиц.

Тогава сте били на 18 години и първоначално сте били разпределен в групата на онези, за които е било решено, че ще продължат да живеят. Какво трябваше да правите в лагера?

Леон Вайнтрауб: Бяхме резервна работна ръка. Ако някъде не достигаше работник, ни пращаха нас.

Колко дълго бяхте в Аушвиц?

Леон Вайнтрауб: Шест или осем седмици. Един ден видях група голи мъже между блоковете и разбрах от тях, че чакат да получат облекло, за да могат да отидат на работа. Приех го за добър знак и се смесих с тях. Заведоха ни да си вземем работни дрехи и ни натовариха на влак – така напуснах Аушвиц.

Избраха “Мис оцеляла от Холокоста” (видео)

След това сте попаднали в друг концентрационен лагер. Кое Ви помогна да оцелеете?

Леон Вайнтрауб: От психологическа гледна точка си обяснявам, че съм бил в състояние на постоянен шок – за което днес се използва понятието кататония, т.е. висшите мозъчни функции или са изключени, или са много ограничени. Това ограничение – да приемаш негативното отвън, да се затвориш – е вероятно ефектът, който позволява да оцелееш. Инстинкт за самосъхранение. Тялото ми се нуждаеше от много малко – парче хляб, малко супа. Щастлив съм, че оцелях – подчертавам го постоянно в разговорите ми с младите хора. След това, което преживях в концлагерите, аз забравих думата “оплаквам се”. Не се оплаквам от нищо. Щастлив съм с това, което имам.

Кои други думи сте зачеркнали от своя речник?

Леон Вайнтрауб: Думата “отмъщение”. Ако тръгна да си отмъщавам, ще се окажа на същото ниво като извършителите, а аз не искам да бъда сравняван с тях. Престъпленията трябва да бъдат наказвани в съответствие с валидното право.

Как България спаси своите роми от концлагерите

А как се отнасяте към думата “прошка”?

Леон Вайнтрауб: Нито мога да простя, нито мога да оправдая деянията, до които доведе нацистката идеология. Не мога да простя на човека от СС, който пусна газа и отрови майка ми и голяма част от моето семейство. След войната от 80-те членове на моето семейство останаха само 16. Но има думи, близки до прошката, като например – помирение. За мен това е възможно и аз се опитвам да живея в този дух.

Какво Ви тревожи най-много днес?

Леон Вайнтрауб: За мен е невъобразимо, че в нашите страни, в Европа има хора, които се идентифицират с нацистите и с тяхната идеология. Това е повече от удар в лицето на милионите невинни жертви, чийто живот беше безмилостно отнет. За нас, оцелелите, е нечувано да се идентифицираш с тази идеология.

“Убиха майка ми и още 63 мои роднини”: един от последните живи свидетели на Холокоста разказва

Източник и снимки: DW