Какво представляват сънищата? Защо са ни необходими? Имат ли смисъл? Възможно ли е да ги използваме за проникване в подсъзнанието? Да намерим решение на проблем и дори да направим брилянтно откритие? Съвременната наука засега няма еднозначен отговор на нито един от тези въпроси. Но учени от Харвард разтълкуваха кошмарите и сънищата.

Син на Арнолд Шварценегер разкри защо не ползва фамилията на баща си (снимки)

„Основната пречка при изучаването на сънищата е изненадващо проста. Ние не помним повечето от тях”. Това казва Уилям Домхоф, професор по психология в Калифорнийския университет. Той е автор на книгата “Неврокогнитивна теория на сънищата”.

„По време на сънищата мозъкът ни работи. Може да се каже, че той мисли. Но го прави в съвсем различно биохимично състояние, отколкото по време на будност.” Това заявява пък Дейдр Барет, изследовател на съня от Харвардския университет. Той добавя още:

“Когато сънуваме, независимо дали е кошмар или красива приказка, тези части на мозъка, които отговарят за емоциите и визуалните образи, са по-активни. Но тези, където „живеят“ логиката и словесната информация, са пасивни.“

Имат ли смисъл сънищата? Въпреки че мозъкът мисли по различен начин насън, той е зает със същите теми, въпроси, страхове, идеи, които ни вълнуват в реалния живот. И многобройни проучвания потвърждават това, подчертава Барет.

„Разбира се, сънищата имат и смисъл, и значение! Дори само защото са свързани с истински емоционални преживявания и конфликти.“ Това пък са думи на Алън Айлър, психолог от Медицинския факултет на Мичиганския университет. „По същата причина не трябва да се търси дълбок смисъл или символично значение във всеки сън.”

“Сънищата са като мислите. Не всяка мисъл, която ни идва в главата, е умна, дълбока и важна. Същото е и със сънищата.“

„Повтарящите се от нощ в нощ сюжети всъщност са рядкост. Въпреки че може да ни се струва различно. Това е така, защото има повече шансове да запомним това, което се повтаря.“ Думите са на Домхоф.

Ако виждате един и същи сън, най-вероятно той е свързан с ключови защитни механизми, които се активират у вас в трудни ситуации. Или с обичайните ви начини за справяне с трудностите.

Летя някъде… и се събуждам

Често се случва да падаме, да пропадаме някъде, да летим надолу. Но вместо да паднем и да се разбием, изведнъж се събуждаме. Най-вероятно това е реакция на сигналите, които изпраща вътрешното ухо. Органът, отговорен не само за слуха, но и за равновесието. „Това се случва секунди преди да се събудите. Все още спите, но мозъкът вече започва да разпознава сигналите на вътрешното ухо и да ги възприема като информация за движения, въпреки че в действителност тялото е неподвижно.

Искам да закрещя или побягна, но не мога

А ако насън ни се иска да крещим, но не по никакъв начин не можем? Трябва да тичаме с всички сили, но тялото сякаш е от камък, не мърда нито крак, нито ръка? Това усещане може да се появи по време на фазата на бърз сън, или REM. Тя представлява 20-25% от нощната ни почивка. Мозъкът е активен, очните ябълки се движат бързо. Мускулите са напълно отпуснати. Тоест сякаш са парализирани. Именно това състояние на мускулите в съня може да се прояви като неспособност да управляваме тялото си. Нито да изкрещим, нито да бягаме, нито да се изправим. И без значение какъв кошмар изглежда това усещане насън, всъщност няма нищо страшно. Дори напротив:

„В противен случай в леглото бихме движили ръцете и краката си, повтаряйки движенията, които ни се присънват.“

Бихме размахвали юмруци, ако сънят ни „показва“ бой. Бихме крещели на висок глас, плашейки съседите. С всички сили щяхме да махаме с крака, когато сънуваме преследване. Бихме могли да изобразим нещо и от еротичните съновидения. Сънищата на човека са свързани с пътуване във времето, твърди сомнолог.

Но има и друго обяснение, по-скоро психологическо, отколкото физиологично.

„Ако ви се струва, че искате, но не можете да избягате от опасността в нощния кошмар, може би тази опасност символизира нещо много привлекателно за вас в реалния живот. И вие изобщо не искате да избягате от нея, въпреки че се страхувате. Или ви гризе чувство за вина за нещо и подсъзнателно вярвате, че заслужавате кошмар за наказание.“ Така Айлър обяснява кошмарите. Защо не помним всичко? Отговорът е абсурдно прост: който спи повече, помни повече сънища. Защо е така?

Първо, виновна е същата фаза на бързия сън. Именно по време на REM-фазата сънищата са като вълнуващ филм. Те са тези, които помним най-често. През нощта периодите на „бърз“ сън се удължават. Първият е само 5 минути, а по-близо до сутринта – до 40 минути. Следователно липсата на сън ни лишава от най-интересните сънища – нямаме време да стигнем до тях. И тогава не си спомняме какво сме сънували.

„Ако спите 6 часа вместо нормалните 8 часа, тогава губите не една четвърт от сънищата си, а почти половината. И то най-ярките и запомнящи се от тях.” Барет обяснява това в книгата си “Сънища по време на пандемия”. Ние обикновено помним сънища, ако внезапно се събудим по време на REM-фазата. При хронично недоспиване на организма не му е до това. Тъй като най-накрая сме му дали възможност за почивка, по-добре е да спи, както се казва, “без да се глези с филми”.

Източник: Актуално