В Деня без жертви на пътя се питаме: Докога така, скъпи приятели? Поредният ден, в който на думи ще мислим за жертвите на пътя. Поредния ден, в който “говорещи глави” ще ни убеждават колко добре се грижат за спирането на войната по пътищата. И поредния ден, в който проблемът с неразумните шофьори ще бъде нечий чужд, но не и на всеки от нас като член на това общество.

Малко статистика

През 2021 година България беше втора по брой починали при пътни инциденти на 100 000 души. Единствено Румъния отчете по-черна статистика в това отношение.

Официалната статистика на Пътна полиция за 2021 година показва повишаване на броя на загиналите – 561 души, а ранените – 7609, при повече тежки пътнотранспортни произшествия – 6080. Това означава, че 98 души повече спрямо предходната 2020 г. са намерили смъртта си на пътя, независимо дали са били причинители или потърпевши на инцидента. Това е информация, която статистиката ни спестява. Неспазването на установените правила за движение по обществените пътища води до тежки, а понякога и необратими последствия, пишат от Съюза на автомобилистите.

Това не са просто цифри. Това са човешки животи. Нечии деца, родители, приятели, близки, които просто са напуснали този свят заради поредния шофьор, решил, че законите важат “за друг”.

Човешките лица на трагедиите

Преди няколко месеца поредната катастрофа с дрогиран шофьор отне живота на две момичета, които просто са си вървяли по тротоара. Извършителят се измъкна невредим от разцепената си на две луксозна кола, далеч надхвърляща стандарта на средностатистическия българин. Оказа се, че същият този шофьор е имал на разположение над 40 служители на МВР, които да го закрилят от закона. Вместо да закрилят всички нас от убийци като него. Георги Семерджиев се превърна в илюстрация на беззаконието. Но колко дълго ще се говори за него и дали следващия “Семерджиев” в момента не вилнее по пътищата?

Чадър над чадърите или как в България да “имаш човек” е повече от нормално (Коментарът на “Господарите”)

След тази катастрофа държавата обяви “война на убийците на пътя”. Точно както направи и след като Кристиан Николов уби журналиста Милен Цветков на Великден през 2020 година. После същата тази държава през съдебната система даде на убиеца 9 години затвор, от които ще излежи вероятно 3. Но все пак си е присъда, ще кажат някои. А ние ще напомним, че за същото престъпление в много други държави шофьорът би получил 30-40 години затвор, ако не и доживотен. Е, там обаче факторът “мама работи в корпорация” не важи. Не важат и парите, комисионните и полицаите с вид на проститутки. Такива виреят главно у нас, а може би и в някои страни от “третия свят”, до който сме все по-близо.

Вината на институциите

Съдебният процес при катастрофа продължава между 6 месеца и няколко години. Често шофьорите получават условна дори при смърт, защото не са имали други “регистрирани нарушения”. А как да имат, след като кафето за полицаи поскъпна от 20 на 50 до 100 лева, но си остана “полицейско кафе”?

Институциите говорят за по-строги наказания, а всъщност връчването на постановление за извършено нарушение също се случва до година-две, ако изобщо някога се случи. За сравнение в Австрия веднага след регистриране на нарушение от камерите по пътищата шофьорът получава SMS за плащане на глобата. Ако я плати до седмица, има и отстъпка. Ако не – следват по-тежки санкции, отнемане на шофьорската книжка, конфискуване на автомобила – все такива екзотично звучащи за нашите географски ширини понятия. Нали искаме да сме европейци? Но май го искаме само като се говори за права.

Съдебният процес не само е тромав, той е основан на принципа – все някога потърпевшите ще загубят интерес. Така убийците се разхождат безнаказани с месеци, докато се чака разпоредително заседание”. В нередки случаи извършват и още нарушения.

Полицаите не просто са готови за “едно кафе” да пуснат шофьор-нарушител. Те също знаят, че ако ги хванат в корупция, най-много да ги преместят в друго районно управление. “Няма хора”, както се казва в един стар виц, припомнен в предизборен клип. Но пък има камери, които също някак не успяват да си свършат работата като в “белите страни”. И така излиза, че съд, полиция и прокуратура вместо да пазят хората от убийците, пазят убийците от закона. Чудесна стратегия!

Вината на обществото

Всеки един от нас е ставал свидетел на нарушения на пътя. Но колко от вас, които четете тези редове, са подавали сигнали на 112? Обикновено цъкаме с език, псуваме като ни “светкат” по магистралите, които не са точно магистрали, а после просто благодарим на някаква неизвестна сила, че сме стигнали живи от точка А до точка Б. Така тарикатите по пътищата продължават спокойно да правят нарушения, защото без сигнал в 112 няма как дори да се проследи дали патрулният екип на полицията си е затворил очите или наистина няма нарушители.

Всъщност проблемът е далеч по-дълбок. Още от малки децата ни чуват как у дома се възхищаваме на “тариката с новото BMW”. Не на момчето, което спечели златен медал на олимпиадата по математика. Не и на българката, която спечели музикална награда в Италия. Възхищаваме се на онзи, който вдига 300 на магистралата и качва клип от “подвига си” в TikTok – социалната мрежа, в която децата прекарват почти целия си ден. Така и се възпитава поредното поколение, което няма да мечтае за собствен бизнес с кауза, за по-добро бъдеще за всички или за адекватно общество. Ще мечтае да има най-новата кола и навърши ли 18 години да лети с нея по булеварди и междуградски пътища. И тук виновни сме всички ние.

Скъпи приятели, поне днес поговорете с децата си. Обяснете им, че днес много деца не могат да прегърнат родителите си, приятелите си. Много родители не могат да видят повече децата си. И всички те са станали жертви не на “войната по пътищата”, а на “властта на тарикатите”. Да не оставяме повече тези да властват над нас – обикновените хора, които просто искат да стигнат живи и този път.

Автор: Виктория Симеонова

В Деня без жертви на пътя се питаме: Докога така, скъпи приятели