Всъщност има български университети в топ 1000 в света, но само в някои класации, пише Ванеса Николова за Factcheck.bg.

През последните дни се разпространи публикация, в коята се твърди, че нито един български университет не попада в „световната класация Топ 1000”. Информацията се базира на най-новата класация за 2023 г. на Times Higher Education University Ranking. Само един от постовете по темата има повече от 930 споделяния към 18 октомври 2022 г., но се споделят публикации на различни потребители, а отделно текстът се размножава и чрез копиране. 

Само два български университета попадат в класация с 1799 висши училища по света

Всъщност няма единна световно призната класация на университетите. Всяка година се правят десетки класации, които се изготвят от списания, вестници, различни организации или уебсайтове, създадени конкретно с тази цел. Три от тях –  Times Higher Education University Ranking (основана през 2004 г.), QS World University Ranking (основана през 2004 г.), Academic Ranking of World Universities (основана през 2003 г.) са най-често цитирани и определяни като най-авторитетни. Всяка една от тях прилага различни методологии при оценяването на учебните заведения. QS World University Ranking и Times Higher Education University Ranking провеждат класациите си съвместно до 2009 г. включително, след което продължават самостоятелно.

Критериите за оценяване при различните класации на университетите

Методологията за оценяване на Times Higher Education University Ranking включва пет основни елемента:

• учебната среда (формира 30% от оценката) – включва изследване на репутацията на университета, съотношението между брой студенти и броя на академичния състав и т.н;
• изследователски коефициент (30% от оценката) – отново включва изследване на репутацията, както и изследователска продуктивност (брой научни трудове и др.);
• цитирания (30% от оценката);
• международно представителство (7,5% от оценката) – включва процента чуждестранни студенти и преподаватели, както и сътрудничеството с чуждестранни университети;
• обмен на знания (2,5% от оценката) – анализира до каква степен бизнесът гласува доверие на учебното заведение (под формата на финансиране, възлагане на проучвания и др.).

Системата на Times Higher Education University Ranking дава особена тежест на броя научни публикации, издадени от академичния състав на съответната образователна институция, както и на техните цитирания.

Важна е също т.нар. „анкета за репутация“, която изследва имиджа на различните университети сред академичната общност. През 2022 г. анкетираните са били над 40 000 души.

Анкетата за измерване на репутацията е най-ключовият критерий за оценяване и в класацията на QS World University Ranking. Тя дава 40% от общата оценка на учебното заведение. QS World University Ranking освен това обръща особено внимание и на реализацията на студентите след завършване на съответния университет.

Третата най-популярна международна класация на университети – Academic Ranking of World Universities, пък класира по-напред университети, които имат Нобелови лауреати или носители на други престижни научни награди сред своите възпитаници. Academic Ranking of World Universities също базира голям процент от крайната оценка на публикувани и цитирани научни трудове.

В обхвата на трите класации не попадат всички висши учебни заведения по света. Обикновено бройката е между 1000 и 2000 университета от целия свят, които изпълняват определени критерии – различни за всяка класация.

Отделно от общите класации всяка една от трите вече споменати платформи изготвя и класации по специалности в различни категории. Сред тях са: изкуства и хуманитарни науки, компютърни науки, социални науки и др. Методологията им не се различава драстично при изработването на класациите по категории, като анкетите за репутация, цитиранията и броя на публикуваните научни трудове се взимат предвид само за конкретната научна област.

Кои български университети попадат в тези класации

Проверка в уебсайта на Times Higher Education University Ranking показва, че има два български университета, които са включени в общата класация за 2023 г. Те не са сред първите 1000, както се твърди и във Фейсбук публикацията. Това са Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и Техническият университет в София, класирани съответно в групите от 1201-о до 1500-о място и „1500+”. 

От Times Higher Education University Ranking все още не са публикували официалните си класации за 2023 г. по категории, но на сайта им може да се види, че през 2022 г.

Софийският университет е класиран на 501+ място при изкуствата и хуманитарните науки и на 601+ място при социалните науки. В категорията за компютърни науки през 2022 г. Софийският университет и Техническият университет в София са класирани съответно на 601-800 място и 801+ място. Тези два университета са класирани и при инженерните науки в категория 1001+. На същото място се нареждат и в категория „Физика”. При биологичните науки Софийският университет е класиран на 801+ място.

В същото време в общата си класация за 2023 г. QS World University Ranking класира Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на 561-570 място. Друг български университет в тазгодишната обща класация на QS World University Ranking няма. През 2022 г. отново QS World University Ranking класира Софийския университет на 388-о място в света в категорията „Изкуства и хуманитарни науки”.

В общата класация на Academic Ranking of World Universities България е имала свой представител за последно през 2019 г., когато Софийският университет е поставен на 901-1000 място. Най-старото висше учебно заведение у нас не е изпадало от тази класация от 2017 г. насам в категория „Физика и астрономия“, когато Academic Ranking of World Universities за пръв път започва да публикува подредба в отделни категории. През 2022 г. Софийският университет се намира на 401-500 място в категория „Физика и астрономия“. 

Още два български университета намират място в класациите по отделни категории на Academic Ranking of World Universities за 2022 г. Висшето училище по мениджмънт във Варна е класирано на 201-300 място в категория „Хотелиерство и управление на туризма”. През същата година Медицинският университет в София е класиран на 301-400 място в категория „Клинична медицина”.

Доколко е обективно крайното класиране

През 2003 г. със създаването на Academic Ranking of World Universities се дава начало и на „манията” с класациите за най-престижните университети. Година по-късно QS World University Ranking и Times Higher Education University Ranking започват изработването на съвместните си класации и оттогава „надпреварата” между най-престижните висши учебни заведения в света не е стихвала.

Още от самото начало обаче обективността на тези класации е подложена на съмнение. През последните години критиката от страна на академичната общност към тях нараства. Сред причините е и че повече случаи на „мамене“ от страна на университетите стават публично достояние. През септември 2022 г. Колумбийският университет в Ню Йорк е понижен от 2-о на 18-о място в класацията на друга платформа – US News & World Report ranking. Тогава стана ясно, че от учебното заведение са представили подправени данни, за да бъдат класирани на по-предна позиция.

За да повишат шансовете си за по-престижно място в крайното класиране, университетите най-често заблуждават за съотношението между обучаващи се студенти и академичен състав, приемат повече чуждестранни студенти, макар и те да не покриват изцяло критериите за прием и прибягват до методи за изкуствено завишаване на броя цитирания на научни статии на техни докторанти и преподаватели. Най-често това се случва чрез автоцитати, които биват окуражавани от страна на учебните заведения.

„Феноменът” с цитирането може да бъде илюстриран и с класацията на Times Higher Education University Ranking за 2023 г.

Университети от Иран, Турция и Виетнам, поставени на 401-500 място в общата класация, се изкачват на първите три позиции в категория „Цитирания” с максималния възможен брой точки – 100. Междувременно оценката им по другите критерии е драстично по-ниска.

Друг проблем е свързан с броя на висшите учебни заведения, които изобщо попадат в обхвата на класациите. Според ЮНЕСКО едва 1% от всички над 17 000 университети в света всяка година тенденциозно заемат най-челните места в класациите на Times Higher Education University Ranking, QS World University Ranking и Academic Ranking of World Universities макар и с леки разминавания.

Въпреки че трите системи се различават по своите критерии на оценяване, все пак 200-те топ университета и в трите класации обикновено имат сходни характеристики. Те са основани преди поне 200 години, фокусирани са предимно върху развиването на научна дейност. В тях се обучават средно по 25 000 студенти. Академичният състав се състои средно от по 2500 души, а средният им годишен бюджет възлиза на поне 2 млрд. долара.

Проверено:

Твърдението, че няма български университет в световните топ 1000, е невярно, тъй като не съществува единна „световна“ класация на университетите. Вярно е, че Софийският университет „Св. Климент Охридски” е извън топ 1000 в общата класация на Times Higher Education University Ranking за 2023 г. Но в друга класация – тази на QS World University Ranking за същата година, Софийският университет се намира на 561-570 място. В топ 1000 за отделни специалностти за 2022 г. в различните класации попадат четири български ВУЗ-а: Софийският университет „Св. Климент Охридски”, Техническият университет в София, Медицинският университет в София и Висшето училище по мениджмънт във Варна.

Всъщност има български университети в топ 1000 в света, но само в някои класации