Жени ще могат да зачеват ин витро и от починал съпруг, пише в.Сега.

Това предвижда проект на наредба на здравното министерство за дейностите по асистирана репродукция, публикуван за обществено обсъждане. Новата наредба трябва да замени и попълни празнотите на отменената заради процедурни нарушения от съда стара наредба № 28 за дейности по асистирана репродукция. Тя въвежда редица нови моменти и предлага решения по чувствителни за обществото теми. Но същевременно осъвременява законодателството съгласно международните експертни препоръки и добрите клинични практики.

Една от чувствителни теми, които засяга, е възможността жената да зачене от починалия си съпруг. Това е практика, която досега бе забранена от българското законодателство. Но имаше гласове в полза на разрешаването ѝ, включително от институцията на омбудсмана. Нова наредба предлага по изключение да да се допуска постморталната репродукция. Изключението за извършване на асистирана репродукция с криоконсервирани ембриони, след като единия партньор е починал, се отнася само за случаите когато починалият партньор е мъжът и едновременно са изпълнени няколко условия. Мъжът трябва да е направил писмено удостоверено волеизявление приживе за разпореждане с криоконсервираните ембриони след смъртта му. Реципиент може да бъде само и единствено същата партньорка, с която е планирана и провеждана процедурата по асистирана репродукция. Същевременно трябва да са изминали не по-малко от 12 и не повече от 36 месеца от смъртта на партньора. Преди процедурата партньорката трябва да е преминала през психологическа консултация.

По този въпрос съществува разнородна международна практика. Забрана важи в Швеция, Германия, Австрия.

В Италия е имало един случай със специално разрешение на съда. Във Франция и Португалия е позволено при подписана приживе декларация на партньорите. В Чехия има един случай, в който съдът е дал разрешение за това. Разрешено е във Великобритания (след етична комисия и съдебно решение), в Кипър (от 6 до 18 месеца след смъртта на един от партньорите и решение на Консилиум от асистирана репродукция) и в някои щати на САЩ.

“Предложението, свързано с постморталната репродукция при посочените условия, отразява в значителна степен макар и нечестите житейски казуси. Те обаче предизвикват значителен обществен интерес и нееднозначни реакции от различни страни. Важно уточнение е и това, че от всички възможни хипотези на постморталната репродукция. Например извличане на сперма от починал мъж, използване на замразени сперматозоиди от починал мъж и пр., се допуска само най-непротиворечивият случай. Това е при използване на вече създадени ембриони. Те със самото си съществуване са доказателство за волята и желанието на партньорите да имат общо поколение”. Това се казва в мотивите към наредбата. Тя в голямата си част е изготвена от Експертния съвет по Акушерство и гинекология. Взето е предвид и становището на Изпълнителна агенция “Медицински надзор”. Както и експертизата на водещи специалисти по асистирана репродукция у нас.

Според експертите заложените изисквания, за да се допусне постморталната репродукция, свеждат до минимум риска от вземане на прибързано и емоционално решение от жената, непосредствено след загубата на партньора.

Ин витро при ХИВ позитивен партньор в двойката

Съществена промяна се предлага по отношение на партньорското даряване за индиректна употреба на сперматозоиди. И при асистирана репродукция със собствени яйцеклетки, когато съответно мъжът или жената в една двойка са ХИВ позитивни. И в двата случая, когато лицата са на антиретровирусна терапия, с достигната оптимална вирусна супресия и неоткриваем вирусен товар за ХИВ. Те се поддържат повече от 6 месеца при осъществен контрол и изразено становище от проследяващия специалист по инфекциозни болести. Няма пречка за донорството на сперматозоиди, респективно за вземането на яйцеклетка.

За продължаване на асистираната репродукция, задължително се взема информирано съгласие от жената. По този начин, чрез прецизиране на подхода при ХИВ позитивни и благодарение на съвременните възможности за осъществяване на такъв контрол, се дава възможност и на тях да се включат в процедури по асистирана репродукция, при минимизиране на риска от трансмисия на инфекцията.

Без горна възрастова граница за донорките на яйцеклетки

Друга чувствителна тема, която през годините е била обект на дискусии, е за това трябва ли да има горна възрастова граница за донорите на яйцеклетки при родствено или неродствено даряване. Предишният регламент, в отменената Наредба № 28, беше категоричен. Той определяше горна граница на възрастта при жената, като тя беше различна при родствено и неродствено даряване. Предложените сега текстове определят с категоричност само долна граница на донора на яйцеклетки, която е 18 навършени години, а горната граница – 38 годишна възраст е препоръчителна и преценката се прави индивидуално, въз основа на показателите за фертилност на жената.

При надвишаване на тази възраст задължително се извършва предимплантационен генетичен скрининг на ембрионите.

“С тези изисквания се дава възможност горната възрастова граница да се определя изцяло по медицински критерии. А специалистите да имат индивидуален подход при оценката на донорите на яйцеклетки. Въз основа на показателите за фертилност експертно да преценяват качеството на генетичния материал. То може да бъде доста различно при различните индивиди на една възраст”, се посочва в мотивите.

“Така се осигурява и допълнителна възможност за реализиране на донорство на яйцеклетки, което и без това не е много добре развито в нашата страна. Допълнителното условие за предимплантационен генетичен скрининг на ембрионите пък е свързано с предотвратяване на риска от генетични аномалии в потомството. Той нараства с възрастта на донора, като по този начин се гарантира здравето на поколението от донорските яйцеклетки”, се посочва още в мотивите.

Донор на сперма и яйцеклетки до 5 пъти

Нов момент спрямо досегашните разпоредби е и въвеждането на ограничение за броя на даряванията на сперматозоиди или яйцеклетки при анонимното дарителство. До 5 пъти и определяне на минимален период между две дарявания. Този период е по-кратък от 4 месеца.

“Ограничението в броя на даряванията допълнително допринася за намаляване на риска генетично свързани лица да се срещнат в популацията и да създадат потомство. Определянето на минимален период между две дарявания на яйцеклетки цели ограничаване на рисковете за състоянието на жените. Причината – извършването на хормонални стимулации и последващи фоликулни пункции на донори на яйцеклетки на по-кратък период може да доведе до преждевременно изчерпване на яйчниковия резерв на донорите. В практиката са установявани случаи на прекалено често осъществяване на манипулациите, включително и при всеки цикъл. Това крие риск за здравето на донора и налага това ограничение“, се посочва в мотивите.

С наредбата се регламентират още изискванията към eкспертизата, обработката, етикетирането, транспортирането и съхраняването на яйцеклетките, сперматозоидите и реда за регистрация, обработка, съхраняване и предоставяне на информация за целите на регистъра по асистирана репродукция.

Жени ще могат да зачеват ин витро и от починал съпруг