Журналистиката през първите 5 години на прехода е била най-качествена. Това става ясно от изследване на обществените нагласи към медиите и журналистиката, публикувано от в. Дневник.

Динамиката на медийното потребление в годините на прехода е изследвана чрез въпроси. Те са зададени на лица на възраст 50+ години със солиден медиен опит в последните 30 години.

Почти 43% от анкетираните са се затруднили да отговорят на въпроса “През кои години след 1990 г. според Вас българските медии са предлагали най-качествена журналистика?”. 11% са посочили периода от 1996-2000, а други 11% от анкетираните са посочили 2001-2005 година. Това е разбираемо, тъй като през този период българските медии се освобождаваха от цензурата, възникна свободната журналистика, а медийният пазар все още не бе наложил своите собствени ограничения върху медийната свобода, посочва изданието.

Костадинов опита да изгони недудобни медии от пресконференция (видео)

Резкият срив започва след 2006 г., отчитат данните. Приблизително това е периодът, когато свободните медии започнаха да попадат в зависимост от олигархичните центрове на власт и управляващите. Т.е., т.нар. четвърта власт бе предпочитана от силните на деня. Едва след 2016 г. има известен позитивен обрат. Част от независимата журналистика се запази, мигрирайки в онлайн медии и социални мрежи.

Кой да подкрепя обществените медии и качествената журналистика?

Въпреки че етикетът обществена медия се приема много по-позитивно от частна медия в българското общество, изследването на нагласите не регистрира висока готовност да се плаща такса/данък “Телевизия и радио”. По-силна подкрепа има идеята “Да има по-строги законови ограничения за големите медийни групи по отношение на дела им на медийния пазар”.

Повече по темата четете на dnevnik.bg

Журналистиката през първите 5 години на прехода е била най-качествена