Gospodari.com представя на Вашето внимание, скъпи приятели, едно интервю на в. "Труд" с Магърдич Халваджиян.

– Маги, "Х-фактор" стана най-успешният музикален формат у нас. Кое е най-голямото ти предизвикателство като продуцент и член на жури?

– Продължавам да се учудвам всяка година на това колко талантливи хора има в България, което си е направо чудо за една държава с толкова малки размери. Иначе ние нямаме шоу, което да залага на скандали. Във всички предавания, които правим, абсолютно умишлено се опитваме да избягаме от жълтите неща, защото това показва, че телевизия може да се прави и в позитивен дух, а не като се създават скандали. Това е най-лесният начин, но аз никога не съм харесвал лесните начини.

– След края на "Х-фактор" към какви нови проекти ще се насочиш и ще има ли ново издание на хитовото шоу "Като две капки вода"?

– Надявам се, че ще има нов сезон на "Капките", защото единственото, което те правят вече три години, е да увеличават аудиторията си, което е страхотен показател. Тепърва ще сядаме да си говорим с телевизията по тази тема. В момента ме провокира това да излезем от нашия пазар и да произвеждаме продукти, които да продаваме в чужбина. Нашите усилия са насочени вече в тази посока, защото пазарът в България ни е ясен, все пак ние сме на него в последните 15 години. Достатъчно добри професионалисти сме, за да се задържим на него, и знаем, че имаме сили да излезем и навън. Да продаваш в чужбина ще е добре за всички, защото така и в България ще влизат много пари.

– Какви продукции ще лансирате на чуждия пазар?

– Работим по големи високобюджетни филмови проекти, както и по сериали и нискобюджетни филми. На този етап целта на "Глобал груп" е да произвеждаме по 7-8 филма годишно, които да са за външния пазар с различни режисьори и оператори. Също така освен с български снимаме и с много американски актьори.

– Как се работи с утвърдени имена във филмовия и музикалния бизнес?

– Колкото са по-големи звездите, толкова по-лесно се работи, защото те нямат комплекси. На мен навремето преди 15 години, когато бях модерен режисьор на клипове, ми се обади Лили Иванова и ми каза, че иска да й снимам два клипа. Споделих го с колегите и нямаше нито един, който да не ми каже: "Леле, тя ще ти скъса нервите, ще видиш за какво става въпрос!" Всички много ме плашеха, а какво се оказа – с нея толкова спокойно работихме, без никакъв проблем. Тя е абсолютно железен професионалист, не сме имали никакви стълкновения и работата ни беше перфектна.

– А коя световна звезда, до която си имал възможност да се докоснеш, те е впечатлила най-силно?

– Робърт де Ниро. Когато той бе за няколко дни в България, аз бях на един от снимачните му дни и направо ме побърка с липсата си на претенции към каквото и да било и с човешкото му отношение дори към чистачките. Де Ниро минаваше покрай всяка една и казваше "Добър ден" или "Довиждане". Това е възпитание и въпреки че той сигурно е един от най-големите в света, е толкова нормален човек. От тези неща ние всички трябва да се учим, защото у нас всеки, който е имал малко успех или пари, се превръща в говедо поради липса на възпитание или култура. Аз смятам, че това е някакъв пубертетски период, през който минава нашият опит за демокрация, но се надявам да се излекува най-накрая след тези 26 години.

– Каква е причината според теб този "пубертет" да продължава толкова дълго?

– Това е така, защото 90 процента от хората, които ни управляват, са некадърни. Това са хора, които нямат визия за това какво ще се случи за 20, 30, 50 години напред в тази държава. Това са хора, които просто не са за тези места и поради тази причина става всичко това. Защото един Дубай например разцъфна за 20 години буквално от едно село с малки къщички в световен мегаполис и целият свят е там. Всичко това се случва за 20 години, 20! Е, къде са те, къде сме ние? Как онези хора се управляват и как те имат планове да направят нещо, а ние нямаме – имаме само оправдания. Като дадеш този пример с Дубай, и те ти казват типично по български, за да омаловажим успеха на другите – ама те имат нефт и затова е така, но не е от нефта, защото там почти няма, в Дубай, ако не се лъжа, има 25 пъти по-малко нефт от Абу Даби. Всичко идва с мислене и добър план, там има хора, които направиха план за 50 години напред в какво трябва да се превърне Дубай.

– Живял си дълго време в Москва. Наистина ли гладувахте толкова много там, че ти се наложи да ядеш котка заедно с твой приятел?

– Тогава бяхме деца на по 13 години, учехме в цирковото училище там и вземахме стипенции – около 80 рубли, които на петия ден вече ги бяхме опукали – деца, много не се оправяхме с парите. След това, като ти остават 25 дни, в които трябва нещо да ядеш, и какво – продаваш си маратонките, продаваш си дънките, защото руснаците купуваха всичко, и после… Опряхме до котката – мисля, че беше домашна, защото беше доста загладена. Трябва да ти кажа, че сега, като се връщам назад във времето, си давам сметка каква дивотия е това не за друго, а защото много обичам животните. Даже не понасям ловците, защото за мен е идиотско да се кефиш на това, че отнемаш нечий живот, а пък аз самият съм направил подобно нещо, ядейки котка – вярно, не съм я убил лично, но пък я изядох с картофи. Доста гадна история и ако можех сега да отида назад във времето, при онзи Маги, който беше тогава на 14 години, бих му шляпнал два шамара веднага и бих му казал – абе, по-добре си яж там гълъбите, защото с тях е по-друго, ама котка…

– Кои български черти те дразнят?

То се вижда – ние, ако бяхме толкова работливи, защото се говори колко сме работливи, тази държава щеше да цъфти, а тя не цъфти. Защо – ние сме си виновни. Все са ни виновни правителствата или държавата! Не, ние сме си виновни, на мен не ми пречи кой ме управлява, в смисъл че това пречи на държавата като цяло, но в моята работа аз не завися от правителствата. Все някой ни е крив на нас – шефът, държавата, руснаците, американците… Не, хващаш се, бачкаш и ако си добър – успяваш. Българинът все търси оправдания за неуспехите си на някакво друго място, вместо да ги търси в себе си, това е най-лошото българско качество. Ако се отървем от това, ще отскачаме напред с гигантски крачки.

– С брака ви с Кремена ти наруши арменската традиция да се жените само помежду си, а синът ти Бебо също е обвързан сериозно с българка – хореографката Александра Енева, и дори те дариха с внуче…

– Не аз, баща ми още я наруши, а и двамата ми чичовци също – всички сме женени за българки. Правилата са за това, за да бъдат нарушавани. Сигурно и синът ми, ако иска да се ожени, ще направи същото.

– Кремена е споделяла, че за един твой рожден ден безрезултатно е търсила бременна мулатка, за да те изненада. Кой е най-нестандартният подарък, който ти е правила?

– Това беше преди много години, тя измисля много такива щуротии. Не мога да забравя, когато за един мой рожден ден нещо ме излъгаха, че трябва да мина през НДК, и в момента, в който слязох от колата и стъпих на пилоните, и започна една музика, а на екрана тръгнаха кадри с мен, с Кремена и с Бебо и изведнъж цялата фирма изскочиха от храстите! Аз се шашнах, защото въобще не го очаквах, беше много готина и мила изненада и няма да я забравя никога. Кремена умее да прави такива неща.

– Съпругата ти е стилистка и постоянно променя визията си като истински хамелеон. Такава ли е и като личност и успява ли и до днес да те изненадва?

– Кремена ме изненадва непрекъснато, при нас това е ежедневно. Аз например съм привърженик на старата музика и на класиката, а тя като музикант (Кремена е завършила Музикалното училище – б.а.) е отворена и за всички нови неща в музиката. Ценно нейно качество е, че на нея никога не й е пукало за чуждото мнение, а в България повечето хора много се притесняват от това кой какво ще каже. Ако обръщаш внимание, ще станеш като всички останали, а всъщност различността е най-великото нещо, винаги различните личности са правили прогреса. Това е истината.

– А кои твои качества са ти помагали най-много в живота?

– Много съм упорит, в последните години си мисля, че съм амбициозен, но всъщност не ме бута напред някаква амбиция, а любопитството. Аз съм креативен и искам да създавам нещо. За мен е много важно да започна нещо от нулата и да видя, че съм го създал и то започва да функционира. Мисля си обаче, че най-важното ми качество е това, че съм страшно постоянен. Като реша, че нещо ще правя, може да минат и 10 години, но ще го направя, бавно и постепенно, без да бързам – не се отказвам до последно.

– Биографиите на кои известни личности обичаш да четеш?

– Например на Стив Джобс, това е прекрасна книга, както и "Как изгубих наивността си" на Ричард Брансън, в която той разказва цялата си история. Това е книга, която всеки, който иска да успее, трябва да прочете.

– Ти си човек, който вярва в себе си, а вярваш ли, че има и една по-висша сила, която ни помага?

– Вярвам, разбира се, но смятам, че висшата сила помага на тези, които си помагат сами.

Маги Халваджиян стои зад някои от най-успешните продукции в родния тв ефир като "Х-фактор", "Като две капки вода", "И аз го мога", "Море от любов", "Имаш поща" и "Сладко отмъщение". Започнал като режисьор на видеоклипове, днес той е изградил около себе си истинска бизнес империя. Въпреки че понякога Маги прекарва и над 15 часа на снимачната площадка, той не губи позитивизма си, защото признава, че за него работата е също така удоволствие и забавление. Същата философия известният режисьор и продуцент се опитва да предаде и на служителите си, както и на студентите, пред които изнася лекции и вече е удостоен с титлата "академик". Съпругата на Маги – стилистката Кремена, също е неделима част от компанията и с оригиналните си идеи внася отличителния си почерк в повечето им проекти. Двамата вече се радват и на първото си внуче Еди от връзката на сина им Бедрос с хореографката на "Х-фактор" Александра Енева.