Изследователи извлякоха ДНК следи от парче дъвка на 5700 години, за да възстановят образа на жена от ранната епоха на Неолита, пише My Mothern Met.

ДНК пробата е открита в парче брезова смола от учени в Дания и дава невероятни факти за праисторическите хора. Докато проби от брезов катран обикновено се срещат в археологически обекти около Скандинавието, това е първият случай, при който от подобен тип проба е извлечен цял човешки геном.

ОТКРИХА ТЛЕННИТЕ ОСТАНКИ НА ГЕНЕРАЛ ОТ АРМИЯТА НА НАПОЛЕОН В РУСИЯ (СНИМКИ)

Изследвайки ДНК пробата, учените заключават, че тя принадлежи на жена с тъмна кожа, тъмнокафяви коси и сини очи. „Лола”, както е наречена от откривателите си, се причислява по-близо до ловните племена от вътрешноконтиненталните земи на Европа, отколкото до тези от Скандинавия. В находката са открити следи от лешници и патешко месо, както и данни, че организмът на Лола не е разграждал лактозата. Последното потвърждава теориите, че човекът по тези земи започва да преработва лактозата в по-късен етап от развитието си, а именно след аграрната революция от епохата на Неолита.

В потвърждение на това колко подробни са резултатите от ДНК анализа, учените дори успяха да научат, че Лола вероятно страда от заболяване на венците и предвид високите ѝ нива на вируса на Епщайн-Бар може да има мононуклеоза или лимфом на Ходжкин. Резултатите от генетиката на Лола също дават важен поглед върху прехода от лов и събиране към земеделие. Липсата на домашни храни в диетата на Лола и нейната генетична история предполага, че тя изобщо не е била свързана със скандинавските фермери. Това прави прехода на Дания към селското стопанство много по-постепенен процес, отколкото се смяташе досега.

ОТКЪДЕ ИДВА ПЪРВИЯТ ЧОВЕК?

С публикуването на данните учените се надяват да покажат колко много може да се научи от ДНК анализа, извлечен от брезова смола. Тази субстанция, добивана при нагряването на брезова кора, често е била използвана за лепило и за изработването на дръжки за сечива. Но все пак следите от зъби в много от намерените проби потвърждават, че предците ни са я дъвчели. Не е ясно дали са правели това при подготовката на материала за обработването му или като лечебно средство, тъй като се знае, че брезовата смола има антисептично действие. Но каквито и да са били мотивите им, няма причини да се съмняваме, че от подобни анализи в бъдеще предстои да научим още повече за ранните човеци по нашите земи.

Източник: My Mothern Met