Странен феномен се наблюдава по нашите географски ширини. От една страна нямаме никакво самочувствие и все така упорито се подценяваме, а от друга – никой друг не е по-добър от нас, всичко и всички са недостойни. Но какво означава това?

Всъщност, макар да изглеждат диаметрално противоположни, тези две особености на общонационалния български характер са проява на едно и също. За справка: можете да забележите отделни частни лица около себе си (а без съмнение такива сте срещали), които се изявяват повече като теоретици, отколкото като практици. И винаги знаят кое как се прави, но така и не се заемат да го свършат.

Ето от това има нужда българинът: шокова инжекция самочувствие

Темата с българското самочувствие е стара почти колкото света и през годините сме посочвали различни виновници за тях – робствата, особено петвековното, икономиката, не твърде голямата териториална мощ, политиците, съседите, гените и най-вече другите, кои винаги целят да ни смачкат. Да, някои от изброените фактори със сигурност са допринесли за не чак толкова ведрото ни настроение. Други обаче си доукрасяваме и сами. Защо ли?

Защото липсата на самочувствие може да бъде едно комфортно, топло одеяло, под което да се скрием.

Могат да бъдат дадени редица примери за това защо и как някои уж негативни черти ни предоставят изключителната възможност да си заровим главата в пясък и оправдания. Един от най-блестящите е начинът, по който се опитваме да си обясним пораженията в спорта. “България е малка страна, няма как да се борим срещу…” – чували сме го десетки пъти от устата на отговорните лица и органи. Но това няма как да бъде оправдание. На първо място, страната ни не е чак толкова малка по територия. На второ място, губили сме мачове и от доста по-малки по площ държави от нашата. И най-важното – точно тази уж малка България в края на миналия век е покорявала върхове, за които днешните футболни фенове могат само да си фантазират. А пък територията ни не се е променяла оттогава насам.

Маги Халваджиян при Тото: Българите нямаме самочувствие (видео)

Същото важи и за международната политика. Естествено, че няма как да се мерим с Китай, САЩ и Русия. Но не бива да се смятаме за толкова малоценни, че да не можем да се опълчваме срещу която и да е друга държава и да нямаме позиция по важните злободневни ил глобални теми. Онази максима за преклонената глава би трябвало да е отдавна избутана в прашните лавици на историята и повече да не се употребява.

Ниското самочувствие, впрочем, е както на общонационално, така и често пъти на индивидуално ниво. Всички сме различни и изключения винаги има, но няма кой да отрече – хората у нас често се чувстват малки, потиснати, безсилни. А оттам – озлобени.

Добчев отново захапа Бакалова: “евтини наградки, евтин успех”

Българинът с лекота може да оплюе българка, достигнала до Холивуд. Българинът с лекота може да се подиграва на жена, влязла в политиката. И да съчини грозна песен за същата…

Подобни сцени са отявлен акт на ниско самочувствие. Замаскирано с проявата на високо такова. Ние може и да не знаем как се правят нещата, но другите хората със сигурност не ги правят правилно. Ако някой е успял, е заради шуробаджанащина. Ако някой е извършил добро дело – със задна мисъл е. Недоверие и огорчение обвиват сърце, душа и мозък в булото на вечното отричане на другите. Такива сме си и въпреки все по-ярко осветяващия лъч надежда, още дълго няма да се променим.

Бориславова ще съди екипа на Слави Трифонов за “Песен за Лена”

Няма да се променим не защото не можем, а защото така е по-удобно. Усилията изпотяват, губят от ценното време за мрънкане и в крайна сметка не се знае дали и кога ще доведат до резултат. А да си останем дребни, неосведомени, депресирани, може да бъде голямо предимство. Така никой не очаква много от нас, ние не очакваме много от себе си, оправданията са винаги на една ръка разстояние и най-вече – можем да говорим каквото поискаме за когото поискаме. Удобно е. И проверено във времето.

Нямам самочувствие, но и няма по-добър от мен. Нямам самочувствие, но и няма по-добър от мен