Озоновият слой бавно се възстановява. Това е заключението на група от експерти, подкрепяна от ООН. Докладът бе представен на 103-тата годишна среща на Американското метеорологично дружество във вторник.

Според експертите озоновият слой е на път да се възстанови в рамките на четири десетилетия. Това е вдъхновяващ пример как светът може да се обедини, за да се справи с глобалните предизвикателства като климатичната криза, посочиха от ООН.

Озоновият слой започва да намалява през 70-те години на миналия век.

Тънката обвивка от атмосферата поема по-голямата част от ултравиолетовата радиация, която достига до нас от Слънцето. Когато дебелината на озоновия слой намалява, това позволява на тези опасни лъчи, които могат да повредят нашето ДНК, да причинят изгаряне на кожата и рак, да достигат до повърхността на планетата.

През 70-те години на миналия век е установено, че хлорофлуорокарбоните, използвани масово във флакони, изолация за сгради и направата на климатици, са директно отговорни за „изяждането“ на предпазната бариера на планетата ни.

През 1985 година учени откриват огромна дупка в озоновия слой над Антарктика. Само две години по-късно е подписан т.нар. Монреалски протокол. 46 държави се споразумяват да спрат използването на тези химикали. Сделката се превръща в първия договор, ратифициран от ООН.

Монреалският протокол е глобално споразумение за защита на озоновия слой на Земята чрез постепенно премахване на химикалите, които го разрушават. Епохалното споразумение влезе в сила през 1989 година и е едно от най-успешните глобални екологични споразумения. Благодарение на съвместните усилия на нациите по света, озоновият слой е на път да се възстанови и са постигнати много екологични и икономически ползи. 99% от всички забранени химикали в момента са спрени от производство.

Новите изследвания дават надежда, че ако политиките от Монреалския протокол се спазват, озоновият слой ще се възстанови до стойностите си от преди 1980 година.

През 2066 година дупката над Антарктика ще се е затворила, през 2045 ще се възстанови озонът над Арктика, а след около 2 десетилетия – навсякъде другаде по планетата.

Озоновият слой бавно се възстановява