Украйна срещу Русия: всичко е в ръцете на един човек. Днес в базата “Рамщайн” се събират десетки съюзници на Украйна, за да решат как да ѝ помогнат.

Анализ на “Дневник” ни предоставя повече информация по казуса.

Основните “играчи” са Германия и фаворитът на редица европейски държави – Съединените щати. Ще стане ясно дали Берлин ще се съгласи до воюващата държава да стигнат едни от най-широко достъпните западни танкове в Европа, ползвани от 13 армии на континента. Положителен отговор очакват Вашингтон, Лондон и Варшава.

Подобни срокове може да изглеждат изкуствено зададени, но Украйна се ръководи от тях в публичните си послания, тъй като всяко отлагане може да се превърне в кошмар.

Тя се надпреварва с времето или защото иска да отвоюва териториите си, или защото се опасява от нова руска офанзива.

Защо днешната среща е толкова важна и какво се очаква на нея?

Ролята на Олаф Шолц

Новините не са обнадеждаващи за Украйна на пръв поглед: снощи Бундестагът отложи решението дали да ѝ бъдат изпратени танкове. Това всъщност не изчерпва възможностите пред Берлин. Достатъчно е утре канцлерът Олаф Шолц да потвърди, че няма да спира други държави, които искат да направят тази стъпка.

В последните седмици Украйна получи обещания за оръжия, които до неотдавна изглеждаха невъзможни. САЩ се съгласиха да предоставят зенитно-ракетни комплекси “Пейтриът” за целите на противовъздушната ѝ отбрана. Заедно с Франция и Германия направиха крачка за изпращане на бойни машини на пехотата (Германия е готова да обучава украинци и за работа с тях, и с американските “Пейтриът”). Великобритания потвърди, че готви свои танкове, макар да не се обвърза със срок.

Великобритания изпраща танкове в Украйна, България – най-после дрон

Защо обаче всички гледат към Германия?

За Украйна, чийто собствен арсенал намаля силно за 11 месеца война, всичко това е добре дошло. Тя се сдоби с много руски танкове, макар и иронично. Но те са недостатъчни и не са в добро състояние.

Германия преобърна позицията си спрямо средата на януари 2022 г. В началото на миналата година Берлин блокира естонска пратка с германски гаубици за Украйна. Затова, когато Шолц обяви през февруари, че германската армия ще въоръжава Украйна, шокира Германия и част от неговите социалдемократи. Единайсет месеца по-късно, след лавина от критики, Берлин е под натиск и отново се колебае.

Германските танкове обаче ще са основният въпрос на днешната среща на Контактната група за отбраната на Украйна (както се нарича форматът от “Рамщайн”). В Европа има над 2000 танка “Леопард 2”. Украйна настоява, че ѝ трябват както за да удържи Русия при бъдеща офанзива, така и за да води собствената си контраофанзива и да си върне завзетите от Москва територии. Този аргумент съществуваше и през последните 11 месеца, в които Русия води война с нея. Тогава Западът се опасяваше, че това би провокирало Москва. Днес ситуацията е различна: танковете на въоръжение в Украйна намаляват. САЩ вдигнаха залога с даването на по-мощни оръжия, а Русия може да готви нова офанзива, с която цялата оръжейна подкрепа на Запада да се окаже напразна.

Без Германия това начинание е обречено на провал.

Украйна твърди, че се нуждае за начало от около 200-300 танка и 600 бойни машини на пехотата. Европейските държави могат да осигурят такъв брой от масово произвежданите през студената война машини. Те обаче не могат да бъдат реекспортирани без одобрението на Берлин.

Германски медии писаха, че за да стане това, Шолц иска САЩ първо да изпратят танкове “М1 Ейбрамс” в Украйна. Техният разход на керосин обаче може да ги прави по-неподходящи за нуждите на Украйна, а и обучението с тях е трудно. Колин Кан, най-високопоставеният съветник на Пентагона, почти напълно изключи варианта “Ейбрамс” да бъдат част от новия пакет военна помощ за Украйна, готвен в момента. По-късно новият германски министър на отбраната Борис Писториус заяви, че съгласието на Германия не е непременно свързано с решението на САЩ. Въпросът би могъл да се реши в близките дни.

Байдън към Зеленски: САЩ няма да оставят Украйна сама (видео)

Сред най-активно настояващите Германия да каже “да” са Полша и Литва. Открито за това се обявиха и няколко представители на британските власти. Финландия, макар да каза, че възможностите ѝ да се раздели с голяма част от 2000 танка “Леопард 2” са ограничени, тя също ще участва.

На световния икономически форум в Давос всички наблюдаваха Шолц внимателно. В речта му не се спомена и дума за танкове. Много надежди се възлагат и на смяната на министъра на отбраната – Кристине Ламбрехт. Решението, за което Шолц вече открито е призоваван, опира до това колко Германия се опасява от конфронтация с Русия. За неговите социалдемократи то опира и до въпроса дали идеята за германски танкове, изпратени срещу руски в Украйна, буди смущаващи аналогии.

На едно “да” разстояние (или не съвсем)

Посланията в германски и американски медии в обобщение са разнопосочни, а резултатът не изглежда предизвестен. Проблемите за Украйна обаче няма да свършат, дори той да е положителен за нея.

Проблемите за Украйна обаче няма да свършат и да получи незабавното “да” от Шолц. Дори с него, тя ще е на месеци разстояние от придобиването на танкове. За ремонта на танковете, някои от които са в тежко състояние, ще трябва време. Според производителя на “Леопард”, Rheinmetall, Киев ще ги получи най-рано през 2024 г.

Същевременно в. “Ханделсблат” писа, че германските компании са готови да предоставят над 100 бойни танка – включително “Леопард” и британските “Чалънджър” – при разрешение. Това включва дори танкове “Леопард 2”, по принцип предназначени за Чехия и Словакия.

В позицията на Германия се наблюдава готовност да смекчи фактическото вето за танковете. Предвид думите на вицеканцлера Роберт Хабек (“Зелените”), че Германия най-малкото не бива да стои на пътя на други желаещи да изпратят танковет, и предвид неуспеха на вота в Бундестага това може да означава и че Берлин няма да предоставя “Леопард 2”, но ще разреши други да го правят (за това гласуване не е необходимо).

Макар “Леопард” да са важни, утре се очаква да бъдат потвърдени още ангажименти за доставки на оръжия, от които Украйна се нуждае. Последните обнадеждаващи за Киев новини дойдоха от Швеция. Тя не изключи доставки на намиращите се в украинския “списък с желания” оръдия Archer. Ще има и нов пакет от Вашингтон, макар той да не съдържа най-силно желаното от Киев. Часове преди срещата група от 11 държави обяви нова военна помощ за Украйна.

Финален напън

В последните дни Украйна продължи да отправя послание, че танковете са ѝ необходими, и то бързо. “Нямаме време, светът няма това време”, каза в “Телеграм” ръководителят на президентската администрация Андрий Ермак. “Въпросът трябва да бъде решен възможно най-скоро. За забавянето плащаме с живота на украинците. Не бива да е така.”

Съюзниците на Украйна изпращат все по-недвусмислени послания към Шолц. Американският министър на отбраната Лойд Остин пристигна още вчера за среща с новия си колега Борис Писториус. “Политико” съобщи, че разговор на Шолц с Байдън е наклонил везните в полза на Украйна. Върховният представител на Европейския съюз във външната политика Жозеп Борел отправи същия призив към Берлин. Европарламентът поиска Шолц да вземе решение “без повече отлагане”.

Полският премиер Матеуш Моравецки дори намекна, че Варшава може да търси друго решение: “Или ще получим съгласието на Германия незабавно, или ще го направим сами.”

Решение по средата също би помогнало на Украйна – например ако тя получи западни танкове от Полша и други държави от “международна коалиция”, без самата Германия да предоставя. От друга страна, Шолц се изправя пред нарастваща изолация по този въпрос в момент, когато Европа се нуждае от единство.

Украйна срещу Русия: всичко е в ръцете на един човек