“Земята е плоска – това го знаят много хора по цялото земно кълбо!” В условията на сегашната пандемия Българската православна църква (БПЦ) се държи по същия конфузен начин, както авторите на горния лозунг за обединяване на плоскоземниците, пише Александър Андреев за Дойче веле.

Учените знаят всичко за коронавируса: как се закачва за човешките клетки, как копира кода си, каква симптоматика предизвиква, как реагира човешкото тяло  и т.н. Те вече от месеци обясняват, че трябва да се взимат най-елементарни мерки: да стоим на дистанция от други хора, да не се ръкуваме, да не пипаме други хора и предмети, да си мием ръцете. БПЦ взима всичко това за сведение, но в крайна сметка (в лицето поне на един свой митрополит) казва: Абе то може и да е така, ама в църквата коронавирус не се лови. Тоест: по цялото земно кълбо хората знаят, че Земята е плоска..

На неделните литургии продължават да дават причастие с обща лъжица, въпреки пандемията от коронавирус (видео)

“Напаст Божия”

На вчерашна литургия, излъчена пряко от българската държавна телевизия, богомолците продължиха да се тъпчат в църквата (опасно!) и да целуват ръка на попа (супер опасно!), сякаш същата тази държавна телевизия не им е обяснила многократно да не го правят. А пък въпросната държавна телевизия сякаш изобщо няма проблем да дава научно правилни съвети и после радостно да излъчва репортажи как те се нарушават.

Помните ли разказа на Елин Пелин „Напаст Божия“? Ето накратко съдържанието му – за всички, които не са го чели. А и за БПЦ.

Страшна болест избухва в селото. Попът я гони с литургии, водосвет и посребрени икони на Богородица. Даскалът обаче установява, че заразата идва от поповия кладенец и решава с помощта на будната селска общественост да се погрижи за хигиената. Ето как завършва този разказ:

Оттогава момците се заредиха да пазят излака дене и ноще. Цели четири недели който и да минеше оттам, ще види изправена до върбата стройната фигура на момък с голяма тояга в ръка, млад, бодър, бдящ като войник на поста си.

А сушата все още немилостиво гореше и челиченият ек на жабите все още по цяла нощ трептеше над ширното припламнало поле, над озлочестеното селце и предсказваше, че няма скоро да се свърши.

Светият синод с абсурдно изказване: Епидемиите прекратяват действието си в църквата, заразяват се само хора със слаба вяра

“Отчаян и пиян народ”

И едно глухо неверие се роди между млади и стари. Един злобен ропот се понесе от недоволните души и отчаяните сърца, които почнаха да давят с вино и ракия тъгата и мъката си. Свещеникът, уморен и разочарован, заряза литии и водосвет. В черквата освен жени и старци друг никой не стъпяше. А кръчмите се пълнеха с отчаян и пиян народ. И там сред грозния шум се чуваха и греховни думи:

– Бог не е милостив – не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото – да прокълнем и да умрем.

Писал го е Елин Пелин. За когото се смята, че добре познава главата и душата на българина.

Източник: Дойче веле