Откакто руският президент Владимир Путин заповяда на войските си да нахлуят в Украйна, един въпрос тревожи европейските правителства повече от всеки друг: “Какво ще стане, ако Москва спре газа?”

Много от страните в Европа от години разчитат на доставките на руски газ, за да захранват домовете и бизнесите си. Заплахата от прекъсване на тези доставки е коз, който Путин може да изиграе, ако войната се проточи в дълга зима.

Идеята е, че гражданите на страните-членки могат да започнат да се оплакват от прахосването на средства по Украйна, в случай че студът повлияе върху начина им на живот. Смята се, че националните лидери, чувствайки вътрешен натиск, може да агитират за смекчаване на санкциите или за сключване на мир при благоприятни за Москва условия.

„В Русия има традиционен възглед, че едно от най-добрите им предимства във войната е общата зима“. Това обяснява Кийр Джайлс, старши консултант в мозъчния тръст Chatham House.

„В този случай Русия се опитва да използва зимата, за да подсили друго свое оръжие в арсенала си: енергията. Москва разчита на голямо застудяване. Това би “вразумило” Европа и би убедило обществеността, че подкрепата за Украйна не си струва изпразването на портфейлите им“, добавя Джайлс.

Но този дълъг студ все още не е дошъл. Западна и Централна Европа се радват на по-мека зима от очакваното. Това, заедно с координирания стремеж за намаляне на потреблението на газ, отне една от най-ценните разменни монети на Путин.

Навлизайки в 2023 г., европейските правителства имат възможност да преосмислят и да намалят зависимостта си от руския газ, преди да дойде следващата зима. Това може да изиграе решаваща роля за поддържането на единен идеен фронт на Запада, докато войната продължава, твърди статия на CNN.

Адам Бел, бивш енергиен служител на правителството на Обединеното кралство, казва, че топлата зима на практика е „купила на Европа една година. По-студените дни на декември и януари щяха да изядат много от запасите на газ, което би могло да доведе до физически недостиг.

Той предупреждава обаче, че простото трупане на газ не е достатъчно.

„Трябва повече да се работи за ефективност. Домовете и фирмите се нуждаят от сгради, които задържат повече енергия чрез изолация. Компаниите трябва да пренасочат производствените си процеси към природен газ.“

Критиците обвиняват европейските правителства, че се фокусират твърде много върху контролирането на непосредствената цена на газа. Вместо това могат да инвестират в по-дългосрочни мерки като ефективност и възобновяеми източници.

България подписва с Турция договор за доставки на газ

„Съществува разбираем политически инстинкт за облекчаване на цената, тъй като тя пряко адресира опасенията за разходите на домакинствата и бизнеса. Но поевтиняването на газа премахва стимула за намаляне на общото потребление“, казва Милан Елкербаут, научен сътрудник в Центъра за европейски политически изследвания.

„Политиците са склонни да мислят за енергийната ефективност като дългосрочен проект. Отчасти това се дължи на недостиг на материали и квалифицирани работници. Но дори малки мерки за ефективност в краткосрочен план могат да допринесат за съществена цялостна промяна в потреблението“, добавя Елкербаут.

В средносрочен план, Европа има възможност да приложи промени в навиците си на потребление, които преди са били политически трудни. Възраженията срещу възобновяемите източници на енергия също се преразглеждат, тъй като реалните разходи и последствия от вносния газ стават по-очевидни.

„Голяма стъпка би била даването на зелена светлина на инвестициите във вятърна енергия. Също така би било разумно правителствата да изградят капацитет за съхранение на втечнен природен газ. Това може да се случи бързо и директно намаля нуждата от руски газ”, посочва Джон Спрингфорд, заместник-директор на Центъра за европейска реформа.

Съвсем друг въпрос е дали европейските страни ще се възползват от този кратък шанс да укрепят енергийната си сигурност.

„Уязвимостта на Европа, която внезапно беше разкрита, съществуваше поради дългогодишното самодоволство от страна на западните сили“, изтъква Джайлс.

„Западна Европа не пожела да изслуша потърпевшите държави, които предупредиха за намеренията на руския режим. Те разбраха, че по-скъпата енергия е цена, която си струва да се плати в замяна на намаляне на руския натиск. Това самодоволство остави Русия с множество възможни цели в големите западноевропейски столици, най-вече в Германия“, добавя той.

Международната агенция по енергетика (IEA) заяви през декември, че глобалното потребление на въглища е достигнало рекорд през 2022 г. Това се случва на фона на енергийната криза, причинена от войната в Украйна.

Едва година след конференцията на ООН, на която страните се съгласиха постепенно да намалят използването на суровината, се оказа, че Европа отново включва някои от наскоро затворените си въглищни електроцентрали.

Това прави настоящата възможност толкова важна. Продължаващите боеве трябва да служат за урок. В случай че Европа не действа сега, следващата зима може да бъде бедствена. Самопричинената енергийна криза ще върне властта на Путин, която засега му бива отнета, поради чист късмет и необичайно топло време.

Топлата зима разваля плановете на Путин