Празни улици, затворени заведения, отменени резервации, малки и големи бизнеси на ръба на фалита, рекордни загуби на световните финансови пазари. Тази картина вече е добре позната на повечето хора с достъп до интернет. А повечето дори го живеят, пише Николай Лавчиев за Свободна Европа.

Причина за всичко това е пандемията от коронавирус, която започна своето развитие от Китай и достигна до всички части на света. Въпреки тежката ситуация от здравна гледна точка и ужасяващите данни за хиляди починали, все по-често започва да се задава въпросът: Какво ще правим след като излезем от домовете си?

Някои правителства вече взеха мерки, с които да облекчат тежестта на предстоящия удар, който анализатори сравняват със световната финансова криза от 2008 г.

Германия, Франция и другите в ЕС

Европа днес е епицентърът на епидемията от коронавирус, както обяви Световната здравна организация (СЗО). В почти всички държави на Стария континент е въведено извънредно положение, а движението на хората е силно ограничено.

Европейската комисия (ЕК) коригира значително прогнозата си за състоянието на икономиката в ЕС. Прогнозните данни предвиждаха ръст от 1.5 %, а очакванията вече са свързани с рецесия и свиване с 1 % от брутния вътрешен продукт (БВП).

Този сигнал беше отразен от почти всички национални правителства и повечето от тях решиха да вземат бързи мерки за справянето с кризата.

Германия години наред следва политика на балансиран бюджет и въздържане от дългове. Правителството там сега взе решение за въвеждане на пакет на стойност 750 млрд. евро.

Кабинетът на Ангела Меркел ще създаде и спасителен фонд в размер на 400 млрд. евро, който ще бъде използван за подсигуряване на компаниите в ключови отрасли. От тях 50 млрд. евро ще бъдат отделени за малкия бизнес и самоосигурените лица, които са заплашени от фалит. За тях се предвиждат директни плащания до 15 хил. евро в зависимост от размера на фирмите. Свален е и прагът за кандидатстване по програмите за подпомагане на бизнесите, в които работят хора с временна или непълна заетост, с цел да се намали ръстът на безработицата.

Франция също гласува финансов пакет, целящ подпомагането на малкия бизнес и най-тежко засегнатите от кризата сектори.

В мерките на стойност 45 млрд. евро са включени намаляването и отлагането на плащанията на данъци и осигуровки, а 8.5 млрд. от тази сума ще бъдат отделени за плащания към работници, които временно не могат да работят. Тук също ще бъдат гарантирани и банкови заеми, с облекчени схеми на изпащане, в размер на 300 млрд. евро.

Правителството на Еманюел Макрон е готово и да национализира част от големите бизнеси с цел те да бъдат спасени.

Отпускане на заеми от страна на държавата за бизнесите е предвидено и в Испания, Великобритания, Нидерландия, Швейцария и други.

Почти всички от големите европейски икономики очакват спад в БВП между 1 и 5 %. Размерът на дълговете на места ще бъде равен с този на размера на БВП или дори ще го надвиши.

САЩ, Канада, Австралия

Заради страховете от повтарянето на сценария от 2008 г., свързан с фалита на „Лемън брадърс“ и настоящата криза на финансовите пазари, хиляди погледи са вперени към ситуацията в САЩ. Въпреки че кризата с коронавируса достигна по-бавно до там, вече в редица щати са наложени добре познатите мерки за изолиране на населението, а в сряда Световната здравна организация обяви, че страната е напът да се превърне в новия епицентър на заразата.

След като първоначално администрацията на Доналд Тръмп не приемаше ситуацията за толкова сериозна, Конгресът, със съдействието на Белия дом, гласува спасителен пакет на стойност над 2 трилиона долара, който е най-големият в историята на САЩ.

Освен стимулирането на бизнеса, който е парализиран заради карантинирани работници и намаляването на потреблението, се предвижда и повишаване на бюджета за обезщетения на безработните.

Предвиждат се и директни плащания от по 1200 долара за всеки възрастен, както и по 500 долара за деца. Освободените от работа работници ще получат по допълнителни 600 долара на седмица, в продължение на 4 месеца. 367 млрд. са предвидени за програми за задържане на персонала, които ще бъдат разпределени за бизнесите, още 130 млрд. ще отидат за болниците и за социално осигуряване на безработните.

В Канада правителството на Джъстин Трюдо предвижда пакет от 82 млрд. долара, 27 от които ще бъдат директно изплатени на бизнесите и работниците, както и подпомагане на безработните, освободените от работа и тези, чиито работни часове са намалени.

Една от държавите, в които положението изглежда най-тежко – Австралия, ще отдели близо 189 млрд. долара или близо 10 % от БВП, за да се справи с последиците от кризата. Предвиждат се плащания за гражданите между 560 и 1340 долара на месец за следващите 6 месеца. За тях ще могат да кандидатстват както хора, които вече са на трудовата борса, така и тези, които тепърва ще бъдат освободени.

Предвидени са и субсидии за бизнесите между 25 и 100 хил. долара. Идеята е работодателите в малки и средни фирми да бъдат освободени от заплащането на данъци и осигуровки за техните служители.

Ами в България?

Към момента с приетия в понеделник Закон за извънредното положение в България се предвижда Националният осигурителен институт да превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г., като срокът за това ще бъде не по-дълъг от три месеца.

По данни на Капитал няма да могат да кандидатстват работодатели в сектори, които са спрели дейността си поради извънредното положение, без това да е наредено с акт на държавен орган.

Във вторник правителството обяви пакет в размер на 4,5 милиарда лева, който ще бъде предоставен на бизнеса, реализирал загуби заради епидемията от коронавируса.

Ще бъде увеличен капиталът на Българската банка за развитие (ББР), която ще предоставя гаранции пред търговските банки за вземане на заеми от фирмите. За програмата ще бъдат насочени 500 млн.лв., чрез които се очаква кредитиране до 1,5-2 млрд. лв. ББР ще гарантира и отпускането на безлихвени кредити до 1500 лв за работниците, които са в принудителен неплатен отпуск. Размерът на този портфейл е от 200 млн. лв.

До 30 юни се отлага плащането на корпоративни данъци.

„Ние не сме нито немската, нито френската, нито американската икономика. Ако се стегнем един-два месеца, ще издържим“, каза премиерът Борисов, който няколко дена по-рано се обяви против вдигането на харчовете и изразходването на парите от резерва.

Copyright: Радио Свободна Европа/Радио Свобода © 2019 RFE/RL, Inc. Всички права запазени.
Източник: Свободна Европа