Продуцентът на “Господари на Ефира” и “Пълна лудница” Джуди Халваджиян:
Слави си мисли, че е много важен. А НЕ Е!

>>”Байландо” е изхабено и размито предаване
   
Джуди Халваджян е продуцент на хитовите шоута “Господари на ефира” и “Пълна лудница”, които се излъчват в ефира на Би Ти Ви. Посетихме арменеца в офиса му, за да го разпитаме какво мисли за останалите големи играчи  на телевизионния пазар. Част от тях той похвали, но към други бе безпощаден. Не спести критиката си и към хора, които в миналото са работели за него.

Цветана Пешунова

– Джуди, кризата отразява ли се на вашите предавания “Господари на ефира” и “Пълна лудница”?
– В кризата най-добре се вижда кой е добър. Смятам, че стоим доста сериозно на пазара. Всъщност с брат ми Магърдич (“Великолепната шесторка”, “Море от любов”, “Ясновидци” и др.) сме най-добрите продуценти. С годините сме показали, че нашите продукции са качествени и затова кризата ни подмина.

– Наскоро имало ли е дело срещу “Господарите”?
– Постоянно има дела, но всички много бързо разбират, че е безсмислено да ни съдят. За 8 години с “Господарите” сме доказали, че сме обективни и действаме прозрачно.

– Страдате ли,  задето името на бившата ви адреналинка Яна все още се свързва с “Господарите”?
– Ядосах се,  когато излезе порно клипът й, но смятам че Яна си взе поука. Това не е добър имидж. Гледам адреналинките, които избирам, да са хубави, лъчезарни и възпитани. Домашното порно трябва да си остава вкъщи. Да не излиза навън, както в случая. Човек, като стане известен, трябва да внимава какво прави.

– Скандалът около Яна не беше ли един вид реклама за нея?
– Зависи от гледната точка . Аз не смятам, че видеото е тръгнало от нея. Лошото е, че в момента Яна се занимава с неща, с които се е занимавала преди да стане адреналинка. Това е грешка. След като на човек му е даден шанс в живота, той трябва да се възползва максимално от него. Яна не се възползва по никакъв начин. Не я защитих за порното, дори й връчихме “Скункс” от екипа. В конфлика за детето й обаче взех нейна страна. Смятам, че начинът, по който бившият й приятел Ивайло се опита да й отнеме сина, не е правилен. Неговите претенции са, че Яна не е достойна майка. Нека го докаже. А не да си мисли, че е влиятелен и институциите трябва да си затварят очите.

– Със Слави Трифонов кога се видяхте за последно? Навремето бяхте приятели…
– Може би преди 4-5 години беше последната ни среща. Сега нямаме никакви контакти с него.

– Има ли нещо, което ви дразни в шоуто му?
– Смятам, че “Шоуто на Слави” въпреки всичко е феномен. То се появи преди 10 години и все още е запазило зрителския интерес. Слави е добър професионалист, но не харесвам някои качества в характера му. В един момент той си повярва, че е много, много важен. Оттам са проблемите му. Мисли си, че е без алтернатива. А не е.

– Написа се, че Зуека не ви се подчинявал и сте обмисляли да го уволните…
– Няма такова нещо. Спекулация! Зуека е един от най-коректните актьори и професионалисти, които познавам. Не се е случвало никога да закъснее за снимки. Много е наясно и с телевизионния бранш. Понякога дори има визия като продуцент. Същото мога да кажа вече и за Рачков.

– Коя е най-успешната ви двойка водещи в “Господарите”?
– Две са. Зуека – Рачков и Рачков – Мария Игнатова. Малин Кръстев също е отличен водещ, но за съжаление има много ангажименти и все по-рядко мога да го използвам.

– Би Ти Ви опитва ли се да ви цензурира?
– Не. Ако това се случи, ще съм първият, който ще вдигне много шум. Това, че се опитаха преди години в Нова телевизия да ме цензурират под някаква форма, даде сериозно отражение. Ние затова сме в Би Ти Ви.

– Венета Райккова сключи договор с Нова телевизия за три години. На вас навремето такъв не ви бе предложен…
– В Нова телевизия за пръв път може би им е дошъл акълът да предложат 3-годишен договор. За всичките предни години нито един шеф на медията не е имал кураж да го стори. А това е нещо, което Би Ти Ви прави от край време. Когато искаш да дадеш спокойствие на продуцента си, не му предлагаш едногодишен договор. Така се постъпва с рискови проекти и неизвестни продуценти. След нашето напускане в Нова разбраха, че малкото си свестни предавания трябва да ги запазят. Смятам, че ние бяхме поводът да се замислят.

– Гледате ли шоуто на Иван и Андрей?
– Много повече ги гледах преди. В момента не ме провокират. Очаквах, този сезон много повече положителни промени в шоуто им. Продължавам да твърдя, че те не направиха правилния избор, отивайки в Нова с това предаване. Смятам, че са добри водещи, но не знам дали ще се справят като продуценти.

– Какво е мнението ви за “Комиците”?
– Предаване с много добър рейтинг. Браво на Любо Нейков и Евтим Милошев. Правят шоу, което хората харесват и гледат. Добри са.

– А “Байландо”?
– Не го гледам. На мен по принцип не ми харесваше и “Денсинг старс”. Такъв вид шоупредавания не ми допадат. Е, от професионална гледна точка в началото гледам няколко издания. В “Байландо” мащабът е голям, лъскаво е и им казвам браво, за което.
Това, че са избрали 24 души, обаче размива целия формат. Такъв вид предавания са се поизхабили. Може би тези, в кооито се пее, имат още малко живот. Смятам, че за последната една година от Нова телевизия не са изкарали нито един силен продукт.

– По колко часа на ден гледате телевизия?
– Животът ми е телевизия. Това ми е професията. В нас имам 5 телевизора. Един ден и в банята ще сложа.

– Щастлив ли е бившият ви репортер Мавриков в сутрешното предаване, в което се подвизава?
– Не съм убеден, че е по-щастлив, отколкото когато беше при мен. Той все още търси себе си. Когато си тръгна от “Господарите”, искаше да е актьор. Отиде в шоуто на Азис, а след това и в друго предаване. Той там не е себе си, дори си мисля, че му е трудно. Доколкото разбрах, в “Денят е прекрасен” са се опитали да правят репортажи в стил “Господари на ефира”. Аз обаче имам уговорка с Мавриков да не прави репортажи. Много ще се ядосам, ако не я спази. Смятам, че след като сме в една телевизия, не трябва да се допуска такъв вид копиране. Чакам с нетърпение да видя какво ще се случи.

– Какво става с другия ви някогашен репортер – Дейвид?
– Доколкото знам, живее в провинцията. Предложили са му да управлява някаква местна телевизия. За съжаление Дейвид не успя да превъзмогне някои свои негативни качества, въпреки че е интелигентно момче. Първия път си тръгна и искаше да се занимава с политика. Казах му, че ще сгреши, така и стана. След няколко години се върна отново при мен. Пак му подадох ръка. Той обаче явно не можа да се справи със задачите, които му поставях, не можа да ги приеме като нещо нормално.

– Наскоро сте се разделили с няколко сценаристи от “Пълна лудница”…
– Така е. Двете момчета, които си тръгнаха, не искаха да разберат философията на работата ни за новия сезон. Според мен те си живеят още в комунизма и си мислят, че всичко е даденост. Пише, не пише – получава заплата. Оттам дойдоха противоречията ни.

– Кога уволнявате хора?
– Не понасям мързеливите и некомпетентните, хората без стимул и желание да се
научат. Когато видя служител, който идва в 10.30 часа уморен и не в час, съм готов да го уволня. Много съм търпелив обаче и говоря с хората.

– Юркате ги значи?
– Така е. Юркам ги. В тази държава, ако не юркаш, нищо не се случва.

– Коя българска черта приемате трудно?
– Много са нещата, които не ми харесват. Българинът никога не е доволен – все се оплаква. Мързелив е и винаги гледа на другите да им е зле.

– Остава ли ви време за семейството ви?
– Не ми остава много, но правя всичко възможно да намирам. Само като видя дъщеря ми Беатрис, такова красиво дете, и ми е мъчно, че не съм постоянно с нея.

– Истинското ви име е Юлиян, защо не го тачите?
– Не че не го тача. Юлия се казва майка ми. Когато съм се родил, баща ми го е нямало. Майка ми чакала в родилното, татко не се появил и тогава тя решила да ме запише на нея. След това баща ми дошъл и ме нарекъл Джуди. От малък всички ми казваха така. По документи съм Юлиян, а артистичното ми име е Джуди.
– Рожденият ви ден бе на 20 октомври…
– Станах на 36. За тези 8 години, откакто съм в България, бързо пораснах и се научих на много неща. В началото не бях наясно с манталитета на българина, все пак 20 години преди това бях живял в Италия. Разбрах, че успехите идват, когато работиш, работиш и пак работиш.