Милен Цветков беше един от първите водещи, попаднал още в първите броеве на „Господари на ефира” през 2003-та година и 16 години не излезе оттам. Защото беше колоритен, забавен, точен в коментарите и искрен в самоиронията си. Забавляваше се да попада при нас и на другия ден коментираше, че се е гледал и се смееше с глас в ефир. Докато много други се сърдеха навъсено, той се усмихваше на гафовете, които правеше или смешките, които предизвикваше и казваше „Айде пак влязохме в Господарите” или „Господари, подарявам ви го това”. Така правят само много големите. Тези, които знаят кои са, самоиронизират се смело, знаят кога са сгрешили и имат силата да си го признаят.

Милен приемаше като предизвикателство, че едни колеги го дебнат. Той си играеше с нас, пробваше дали ще го хванем, предизвикваше ни в ефир на живо и се забавляваше да го прави без зрителите да разбират за това. Така прие и нашият Златния скункс. Мъжки, професионално и обличайки яке с възможно най-много реклами по него защото знаеше, че ще се побъркаме да ги прикриваме, понеже няма как да бъдат показани в ефир. Предизвикателство между телевизионери. Кефеше се, не се сърдеше, дори напротив, по-късно прие и да бъде гост-водещ по случай рожден ден на шоуто. Голям!

Защото знаеше, че извън дребните смешки, имаме една по-голяма обща кауза. Истината, правдата, търсенето и понасянето на отговорност.

Това правеше той. Питаше. „Защо?”, „До кога?”, „Кой е виновен?”, „Можеше ли да бъде предотвратено?”. Сега щеше да зададе същите въпроси, който и да беше на неговото място в тази трагедия.

Вероятно за пореден път щеше да попита „Къде е държавата?” Кога системните нарушители ще започват да понасят наказания? Кога ще бъде прекратена корупцията, която позволява да изчезват актове и снимки и да се купуват книжки. Кога мутренското поведение ще спре да бъде толерирано?

Кога органите на реда ще започнат да прилагат законите така, че синът, сестрата или братовчеда на когото и да е, да не посмее да се качи да управлява кола след употреба на алкохол, наркотици, без книжка и няма да е спокоен, че каквото и да направи ще остане ненаказан срещу съответната сума или обаждане по телефона.

Защото манталитетът възпят от Ицо Хазарта:
„имам човек в КАТ и повече няма да ходя да се редя”
в крайна сметка убива!

Почивай в мир, Милене. За нас беше наистина чест да те познаваме, да работим заедно, да се ядосваме и да се смеем заедно. Ние ще продължим да питаме и дано намерим и твоите отговори…

Присъединяваме се към апела за подпомагане на семейството на Милен Цветков, защото стойностното гражданско общество се отличава и в скръбта по покойните, и в подкрепа към живите.