Адреналинка и Двама господари

Първите водещи и първата танцьорка за първите дни на шоуто

Те са като Алиса, Лудия шапкар и Мартенския заек, но по Великден. Събрани заедно, като нищо могат да отвеят и Джони Деп, и Тим Бъртън от екрана. Първите Господари на ефира Васил Василев-Зуека (какво приятно сходство в имената с Мартенския заек) и Малин Кръстев (на когото ролята на Лудия шапкар много му прилича) си спомнят добрите времена в компанията на Теди Стоилова – първообраза на култовите адреналинки. Колежката й Ени Радилова учи актьорско майсторство в Щатите и липсваше край тортата за 7-ия рожден ден на шоуто. Какви са били тогава и днес, какво се е променило в правенето на шоу, ги попита "Стандарт".

– Липсвате ли си един на друг?
Зуека: Винаги ми е липсвал. Като го гледах преди седмица как водеше с Руслан Мъйнов, много им се радвах и на двамата, защото импровизираха яко и им личеше, че се забавляват.
Малин: Усещането ми за това предаване си е Зуека. Той е човекът, заради когото реших да се включа. Не че съм имал негативно отношение към телевизионните формати, но като професионален актьор повече съм държал на театъра и киното. Зуека ми помогна, той беше моето гуру, моят пътеводител.
З: Да де, ама ако ме беше слушал докрая…
М: Защо, какво трябваше да направя?
З: Нямаше да се махнеш!
– А защо се махнахте, г-н Кръстев?
З: Защото играеше в 35 представления на месец, как да остане?!
М: Проблемът наистина е, че играя в 6 театъра, в 13 пиеси, това са 13 главни роли. Пътувам в чужбина непрекъснато.
Бих се върнал в шоуто със Зуека
Ще ми е интересно да работя и с Митко.
– Има ли такава възможност?
З: Има, разбира се. Аз съм водил с всички. Само с Мамалев не съм. С всеки е различно и забавно. С Малин някак си нещата са по-други – допадаме си.
– Какво се е променило във времето, в правенето на шоу, в гафовете?
М: Това шоу ставаше въпреки всичките мъки по различни телевизии, защото бяхме хора, които държат да са коректив. 
З: Това е запазено.
М: Стигали сме дотам, че да махнем гаф в студио. Никога няма да забравя този случай с индианската песен. Съобщаваме: "Влиза изпълнителката на индианската песен" – това е свалено като гаф. В един момент се усетихме. Проверихме, оказа се, че е песен от оперетата "Розмари" на Фридман. Т.е. до такава степен внимавахме за гафове, че щяхме да си вкараме автогол. Всяко шоу, от "Комиците" до Слави Трифонов се занимава с това – имитации, преправяне на някакви хора. Не ми се ще да се случва и тук. "Господарите" е предаване S класа и дано никога не свали нивото си. И в тази S класа е и сленгът на говорене и английско чувство за хумор, което със Зуека поддържахме, и това да не тиражираме простотията.
З: Все повече заприличваме на италианския формат. Там има повече публицистика, отколкото гафове. Те са започнали преди 23 години. Ето какво се промени с времето. С Рачков бяхме на гости в Милано, в тяхното шоу, където разбрахме, че сценаристите им правят предаването. И се учудих – как сценарист ще ти направи шоуто. Сценаристите пишеха текста и ние сядахме с Малин, правехме едни големи редакции, с голямата ножица, дописвахме, след това отивахме и го записвахме. А сега вече не е така. Сценаристите ни за 7 години така добре са се научили да се справят, че вече те правят "Господарите". Аз бях приятно изненадан. В италианското шоу имитациите обаче не са им сполучливи.
– Някои от героите ви са депутати днес – Калина Крумова от "Атака" например.
М: Аз няма да се учудя, ако на следващите избори стане Юлиян Вучков президент
Ето ви разликата: в Италия за най-малкото нещо се намесват карабинерите, вкараха собствен човек в затвора за подкуп. Тук показваме подобен човек, който става звезда. Ненормална държава, малоумие. Те показват само по един-два гафа в предаване! Те нямат такива телевизии, такива лумпени.
З: Там гафовете с лупа ги търсят. Тук много материал има.
– Защо у нас, казват, липсват добри текстописци?
З: Защото няма къде да го учат.
М: Появи се такъв клас в академията, тази година.
З: В "Господари"-те особеността е в лаконичността. С едно изречение да кажеш всичко. Това е най-трудното, няма значение за какъв вид сценаристи говорим. И в киното е така.
– По ваше време кое беше повече – импровизацията или сценарият?
З: Преди имаше много импровизация. За сметка на някоя импровизация махахме цели блокове.
М: До такава степен бяхме изперкали, че след всяко предаване излъчваха блок от наши гафове – мои и на Зуека.
(В този момент влиза Теди с кучето Парис – кръстено на Париж. Закъсняла е, защото е търсила пролетни цветя, също като Алиса).
– Теди, липсват ли ти Малин и Зуека?
– Разбира се! Липсва ми и Ени, и Митко Рачков, и целият екип, с който съм работила. "Господари на ефира" ми даде много.
З: Благодаря за отговора.
Т: Аз съм си оставила тук част от сърцето.
З: И всеки път, когато вляза тук, аз го търся, честно.
М: Ама то е при мене, бе!
– Теди, опиши ги!
– И двамата са специални, те са първите. В началото беше много трудно. Нормално е, когато преминеш през повече трудности с някои хора, да имаш по-трайни чувства към тях. Така е с всичко в живота.
З: Аз имам много хубави спомени от първите адреналинки. Те не бяха просто танцьорки. Там имаше някакъв вид общуване. Може би защото и Ени е актриса. Сега, с новите адреналинки, е малко като служебно положение – добър ден, хайде довиждане.
– Сега и Теди учи актьорско майсторство, бихте ли се снимали във филм всички заедно?
М: С удоволствие. Теди, ти сега какво – кариера или гадже?
Т: И двете.
След като снимах с Кристоф Ламбер се запалих повече по актьорската професия. В България трябва да завършиш НАТФИЗ, а в Щатите, ако си талантлив, те вземат. У нас талантливият кадър се изстисква докрай, докато е най-хубав и качествен, после се отплюва и остава наникъде. В небитието. Ако не си силен да продължиш напред. Както направих аз с моята школа по танци Dance life, която създадох успоредно с финала ми в "Господари на ефира". Една година по-късно получих виза и заминах за Ню Йорк. Там се записах в "Бродуей арт академи". Учителят в школата се казва Крисчън, съученик на Робърт де Ниро. Завърших един курс. Там по 4 часа, заедно с други млади актьори, минавахме през различни състояния – от плач до луд смях. Трябваше да изиграем предмет или животно. Но успях да го направя. Крисчън ми каза: "Ти си в Ню Йорк и ако си талантлива, ще успееш. Трябва да го направиш". Да получиш подкрепа от хора, които не те познават, е много стимулиращо. Имам дарба, която искам да развия. Това ме изпълва с желание за успех. Не държа на всяка цена да ставам актриса. Дори да работя зад сцената – да правя хореография, ще е сбъдната мечта. Още повече че половината ми семейство е там и не се стремя да заживея в Америка. В ХХI век сме, граждани на света.
– Щом имаме толкова добри актьори, защо не са световноизвестни. Ето в музиката се говори същото –  страхотни певци, но няма добри продуценти каква е причината?
М: Само да кажа за Теди – тя е човек, който оставя животът да й се случва и затова за нея не съм имал притеснения. Тя е свободен човек и много й се кефя. Казах й да отиде в Ню Йорк и със зъби и нокти да се бори. Иначе миналия април аз и Вальо Танев бяхме поканени в театъра на Джон Малкович в Чикаго. Поканиха ни и на уоркшоп – да обучаваме студенти. 20 дни работехме върху Гогол. И те искаха още. А след като изиграхме "Лазарица", те полудяха. И преди месец тук беше пълно с американци. Те ходят из Европа и купуват представления. Техният театър е на ниво мюзикъл.
А преди седмица се върнах от Страсбург и съм играл 20 представления в националния им театър.
– Има ли Ренесанс в театъра ни, за много пиеси билетите свършват на мига?
М: Не само Ренесанс. Вчера съм играл на претъпкан салон. Всяка вечер играя. Рекордът ми е 34 представления в 30 дни от месеца. Младите се върнаха в театъра, въпреки че билетите са по 20-25 лева, салоните са пълни.
З: Ако човек има необходимост да гледа, значи че нещо в държавата не е наред. Политиците трябва да се замислят.
М: Мисля, че идва едно поколение, което иска да получи друг вид удоволствие. Ние имаме 10-15 представления на световно ниво
С тези спектакли обиколих от Чикаго до Москва и Лондон. Но има хора, които не са научени как да се държат в театъра. Те са свикнали да стоят вкъщи и да псуват срещу телевизора. Един особен вид слугинаж, които мислят, че с мен могат да разговарят така, както с някой по телевизора.
– Кога ще си отидат времената на силикона и "Биг Брадър"?
М: В тази държава никога.
З: Когато спре да се гледа.
Т: Да, но кога?!
З: В една държава от Източна Европа събрали в "Биг Брадър" само интелектуалци. Скука! Интелигентният знае как да се държи пред камера, простият – не.
М: В Русия така оставили две каси водка – без декор, без хора, нищо.
– Ако ви крояха импийчмънт, как щяхте да постъпите?
З: О, аз още преди импийчмънта щях да си подам оставка. Но не, нямаше да си подам оставка. В България законът е шибан. Напишете тази дума. Законите не са хубави. Не може президентът да бъде избиран от народа, а да го маха Народното събрание. Трябва с референдум да се случи това. Този или онзи президент дали е читав – няма значение, важен е принципът.
М: На мен
импийчмънт не може да ми се случи никога
защото съм с акъла си и никога няма да вляза в политиката.
– Ще спечелим ли най-сетне "Евровизия"?
Т: Позитивно съм настроена и мога да кажа: "Успех и дано!".
– Защо хората зяпат турски сериали?
М: Питайте ги тях.
Т: Ниска култура.
З: Хората искат да гледат добри взаимоотношения. Тези сериали са професионално направени. Аз гледах 2-3 епизода…
М: Личи вече.
З:…за да снимаме "Сакъз" в "Пълна лудница". От тази гледна точка.
– Задайте си въпрос един на друг, който винаги сте искали да се попитате?
Т: Зузи, коя ти е любимата адреналинка?
З: Е-е-е, Теди! То е ясно!
М: На мен любимата ми е Вальо Танев.

Боряна КОЛЧАГОВА