През изминалата зима почти всички преминахме през настинката, а сега трябва да се подготвим и за епидемията от коронавирус. Подсилването на имунната ни система рядко е било по-неотложно, но освен да ядем повече мандарини и да се надяваме вирусът да ни подмине, какво друго всъщност можем да направим?

За да знаете как да се грижите за имунната си система, твърди Шийна Крукшанк, професор по имунология в Манчестърския университет, първо трябва да разберете “оръжията”, с които разполагате, като се оказва, че всъщност имаме доста впечатляващ набор от такива.

„Когато влезете в контакт с вирус, който тялото ви никога не е срещало, то има има различни бариери, с които да се опита да го държи вън от него“, каза тя.

Освен кожата, имаме и секретите от носа, които са наистина важна бариера и микробиомът – събирателното съществително име за милионите микроби, които живеят в нашите тела, както отвътре, така и отвън. Някои от тях произвеждат антимикробни химикали.

Под тези “блата” от мукус и микроби телата ни са “облицовани” с епителни клетки, които според Крукшанк „са наистина трудни за преминаване”. Те имат антимикробни свойства, които в случая с коронавируса, са изключително ефективни.

В случай, че даден патоген наруши тези защитни сили, той трябва да се справи с нашите бели кръвни клетки или имунни клетки. Един тип, наречен макрофаги, обитава цялата ни телесна тъкан, твърди Крукшанк.

“Всички тези оръжия са готови да стрелят, но не са ужасно прецизни“, сподели тя.

Те докладват на по-интелигентните, адаптивни бели кръвни клетки, известни като лимфоцити, които са клетките, които “помнят” микробите.

“В случай, че отново се срещнете с даден вирус, те просто ще се справят с него без дори да усетите. Това е имунитетът и основният принцип на ваксинациите – да се създаде памет и тялото ви да се справя с вирусите без дори да се налага да боледувате”, каза тя.

Имунната ни система може обаче да има и някои недостатъци.

„Това може да означава, че тя понякога няма да разпознае определени вируси, или просто някои от тях имат стратегии да избегнат защитните сили на имунната ни система. Здравословният начин на живот обаче ще гарантира, че защитните ви сили са на най-високо ниво”, добави тя.

Имайки предвид, че телата ни съдържат повече клетки, принадлежащи на микроби, отколкото на самите нас, нека започнем с микробиома.

„Ние живеем в симбиотични отношения с нашите чревни бактерии“, твърди проф. Арне Акбар, президент на Британското дружество за имунология и професор в Университетския колеж в Лондон.

„Наличието на правилните чревни бактерии, с които вече сме се развили, е най-доброто решение за нашето здраве. Всичко, което правим, за да ги променим, може да бъде пагубно”, твърди той.

За да подхраните чревните бактерии, Крукшанк препоръчва разнообразното хранене и висок прием на фибри.

„Микробиомът наистина харесва фибри, варива и ферментирали храни“, твърди тя.

Кожният микробиом също е важен, но за него се знае много по-малко. Доказано е, че високите дози на ултравиолетова светлина, обикновено от слънцето, могат да му повлияят отрицателно, отслабвайки всякакви защитни функции, както и да задействат потискане на имунитета в самата кожа.

Прекаляването със силно ароматизирани сапуни и използването на антибактериални продукти също няма позитивни ефекти върху микробиома на кожата.

„Комбинациите от парфюми и овлажнители също могат да имат отрицателен ефект“, добави Крукшанк.

За да имате здрава имунна система, трябва да сте и физически активни.

„Белите кръвни клетки могат да бъдат доста заседнали“, твърди Акбар.

„Редновните тренировки ги мобилизират чрез увеличаване на притока на кръв, така че те да могат да “патрулират”, да търсят и унищожават непознатите микроби в други части на тялото“ , добави той.

Според много проучвания, възрастните трябва да бъдат физически активни по някакъв начин всеки ден и да правят поне 150 минути умерена аеробна активност на седмица (туризъм, градинарство, колоездене) или 75 минути интензивна активност (бягане, бързо плуване, или аеробика).

Един от многото щастливи странични ефекти от тренировките е, че намаляват стреса, който е следващият в списъка с приоритети за повишаване на имунитета.

Някои от хормоните на стреса, като например кортизол, могат да компрометират имунната функция и често срещан пример за това, твърди Акбар, е когато варицелата ви сполети два пъти. Ако сте я имали преди, то тя никога не изчезва напълно.

„По време на стресови периоди, вирусът може да се активира отново“, сподели Акбар.

Упражненията и правилното хранене ще ви помогнат и да спите по-добре, което е бонус, защото умореното тяло е по-податливо на вируси и инфекции. Скорошно проучване дори установи, че липсата на сън нарушава защитните способности на определен тип лимфоцити, наречени “Т-клетки”, и показа важността на нашият естествен биоритъм като цяло.

Сериозността на инфекцията до голяма степен зависи от дозата, която сте “приели”, което от своя страна може да зависи от това колко заразен е носителят, който се е изкашлял до вас.

„Хората постоянно си взаимодействат с микроби, но се разболяваме само от шепа такива“, казва Крукшанк.

В случай, че сте сравнително млад и здрав човек, казва Акбар, леките ползи, които може да постигнете от допълнителните предпазни мерки, вероятно няма да ви предпазят от тежка доза коронавирус или грип. “

Вероятният сценарий, ако хванете вирусът е, че ще бъдете болни известно време, но ще се възстановите“, каза той.

Когато остаряваме, бариерната функция в чревната флора не работи толкова добре и има нещо, наречено “синдром на пропускливи черва”, при който вирусите пропълзяват в телата ни, причинявайки леки инфекции.

Това причинява възпаления в тялото, както и естественото натрупване на стари “зомби” клетки, наречени “стареещи клетки”, и възпаленията от своя страна компрометират имунната ни система.

Акбар работи и по разработването на лекарствени средства за намаляване на възпаленията при възрастни хора, но те няма да са готови в близко бъдеще.

“65-годишната възраст е границата, след която човек се счита за по-възрастен, но това не е задължително да е точно така. Някои стари хора могат да получат проблеми много по-рано, а има по-възрастни хора, които са напълно здрави”, каза Акбар.

„По отношение на коронавируса той се разпространява най-вече чрез капково предаване, доколкото можем да кажем, така че най-голямата защита е хигиената.

Точно затова мийте ръцете си често, кихайте и кашляйте в кърпички. В крайна сметка обаче, каквото и да правите, никой не може напълно да избегне болестите, дори и най-добрите имунолози, но пък можем да направим всичко възможно, за да ги предотвратим”, добави Крукшанк.

Източник: The Guardian