Въпреки че най-често са наясно кои са засегнатите страни от техните предложения, българските законотворци предпочитат да ги игнорират и да прокарват своите законопроекти без публични обсъждания. Такъв извод може да се направи от данните, представени от Националния център за парламентарни изследвания, който проучва законодателната дейност на Народното събрание, съобщава Сега.

Вежди Рашидов ще пише закон срещу неудобните въпроси

Провеждането на обществени консултации е залегнало в Закона за нормативните актове (ЗНА), който определя по какъв начин трябва да се приемат публичните правила, които всички спазваме. Чрез обсъжданията се дава възможност на заинтересуваните групи да изразят своето мнение, а това е предпоставка за по-качествен и прозрачен законодателен процес. В ЗНА дори са определени два типа консултации – преди разработването на проектите на нормативни актове и при вече готови такива.

Колко струва да си купиш закон в България?

Проучването на центъра, което обхваща дейността на настоящия парламент до края на 2019 г., показва, че в 92.9% от законопроектите са посочени заинтересуваните от тяхното приемане страни. Иначе казано, вносителите им знаят кого трябва да потърсят за мнение по проектите. Но не го правят – в 93.4% от случаите няма информация, че такива консултации са били проведени. Това е трайна тенденция, която отбелязва известен спад само през последната сесия на парламента – от 94.9% в началото на мандата му до 81.8% в края на 2019 г.

ГЕРБ се отказа да лиши от заплати отсъстващите депутати

Дори и такива обсъждания да е имало, ефектът от тях е почти никакъв. При 91.5% от законопроектите гледните точки на представителите на заинтересуваните групи не са добавени към аргументите за приемането на проектите. С други думи, законодателите най-често не се вълнуват от други мотиви и мнения, освен от своите собствени.

Депутати и министри масово крили имуществото на любовници и приятелки

Малко повече българските законотворци се съобразяват с Европейския съюз. Като страна-член на ЕС, нашето законодателство трябва да съответства на съюзното. Само при 26.3% от законопроектите обаче е добавен анализ за съответствие спрямо правото на ЕС. При 73.7% такъв липсва.

Източник: Сега

Снимка: Булфото