Световната здравна организация определи новия коронавирус като пандемия, след като стана ясно, че Covid-19 се разпространява свободно в по-голямата част от света. Това обаче не е първия път, в който света е преминавал през глобална пандемия всяка от които ни е научила на нещо как да управляваме разпространението на вирусите. Дали следваме тези уроци днес, е различна история.

„Има много примери, при които уроците от миналото се игнорират“, каза Греъм Мууни, историк по медицина в университета “Джон Хопкинс”.

“Един пример: Правителствата често не успяват да предвидят и подкрепят гражданите чрез социалните и икономическите въздействия на пандемиите, от задължителните карантини и ограниченията за пътуване до закриване на училища, работни места и местни предприятия. Тези кризи разкриват истинското социално неравенство“, добави той.

Все пак определено сме по-добри от римските легионери, които са били едни от първите хора, някога страдали от бързо разпространяваща се смъртоносна болест. Ето и малко от това какво са научили вирусолозите и епидемиолозите от пандемиите в миналото:

• Антонинска Чума, приблизително 160 – 250 г. сл. Хр

Една от първите световни епидемии, форма на едра шарка и морбили, за пръв път била докарана в Рим от легионери, които се завръщат от обсада в съвременния Ирак. В своя пик болестта е убивала до 2000 души на ден – тя опустошавала римската армия и бил ранен принос за евентуалния крах на империята. Антонинската чума също така предлага и ранен поглед върху основен принцип на вирусологият – огнищата на заболяването са най-смъртоносни, когато се случват за първи път и когато хората нямат имунитет.

• Черната смърт, 1347-1351 г.

Генуезките търговци донесли чумата, по известна като “Черната смърт” в Европа, след като избягали от обсадата, в която монголски генерал използвал заразени трупове като оръжие. За няколко кратки годинин около 25 милиона души или една трета от европейското население, са починали вследствие на чумата.

По-малките огнища, разпространени от бълхи, продължили да се появяват с векове и предизвикали хората да работят от домовете си, дори и по онова време. Шекспир използвал затварянето на театрите през 1590 г. за да пише поезия, а по време на епидемията през 1665 г. университетът Кеймбридж изпратил учениците си у дома, включително сър Исак Нютон, който използвал възможността да седне близо до ябълково дърво и да открие един от основните закони на физиката.

• Първа грипна пандемия, 1580 г.

Въпреки че най-ранните случаи на грип може да са възникнали сред гръцките войници, воюващи по време на Пелопонеската война през 430 г. пр. н. е., първата истинска грипна пандемия се появява през лятото на 1580 г. в Азия и бързо се разпространява по търговските пътища в Европа и Северна Америка.

Пълният брой на смъртните случаи е неизвестен, но най-малко 8 000 смъртни случая са били регистрирани само в Рим. В този период в Европа се появили и най-ранни карантинни мерки и гранични контролно-пропускателни пунктове. Първото споменаване на „грипа“ (flu) в научната литература е от 1650 г. и произлиза от италианската дума за „влияние“ (influenza).

• Холера , 1800 г.

През ХІХ век е имало най-малко шест различни, широко разпространени огнища на холера. Всичко започнало в Индийския регион на Бенгалския залив и болестта отнела десетки хиляди животи, докато се разпространявала по колониалните търговски пътища.

Дезинформацията, плюс негодуванието към икономическото неравенство, засилило заплахата и доведело до вълна от конспиративни теории, че холерата се разпространява умишлено, за да се “премахнат” бедните.

Във Великобритания и Русия бунтовете се насочили към болниците, но учените рабрали ключова информация за проследяването заразата, след като открили, че едно от огнищата в Лондон било вследствие назамърсена водна помпа. Дръжката, която героичният д-р Джон Сняг отстранил, за да спре хората да използват помпата, сега е на показ в лондонския Институт за хигиена и тропическа медицина.

• Испански грип, 1918г

Вероятно най-тежката паднемия в историята е грипът от 1918 г., който заразил около една трета от населението по света и е убил около 50 милиона души.

Пандемията тогава разкри колко много животи могат да бъдат спасени чрез социално дистанциране, тъй като градовете, които отменили публичните събития, имали много по-малко случаи.

Точно когато огнището се разрастнало, в Филаделфия, САЩ се състоял парад с 200 000 души, които шествали в подкрепа на усилията на страната в Първата световна война, но до края на седмицата 4500 души вече били починали вследствие на грипа.

Междувременно в Сейнт Луис, САЩ обществени сгради били затворени, а придвижването ограничено, което довело до почти 50% по-малко случаи от Филаделфия.

• Пандемиите в средата на 20 век, 1957 – 1968 г.

Към средата на века светът бил още по-експлозивна среда за пандемии, отколкото през 1918 г., с почти два пъти по-голямо световно население и много повече глобална търговия и въздушни пътувания. Имало е обаче и важен напредък в имунологията и дипломацията.

Ваксината срещу също била е разработена през 30-те и 40-те години на миналия век и повечето от обществените здравни агенции, които познаваме днес, включително Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (CDC) и Световната здравна организация (СЗО), които са създадени тогава.

Независимо от това обаче, две отделни пандемии грипни пандемии и произтичащи от птичия грип и произхождащи от Хонконг и континентален Китай, убили повече от един милион души.

• ХИВ / СПИН, 70-те години на 20 век.

От 70-те години на миналия век досега, 75 милиона души са били заразени с ХИВ, като 32 милиона са починали. Въпреки че пандемията доведе до критичен напредък в медицината, антиретровирусните лекарства и обществените здравни програми като смяната на игли и по-широкото използване на презервативи, тя също даде и много уроци за смъртоносната опасност от социална стигма.

Източник: Quartz