Япония трябваше да бъде домакин на летните олимпийски игри тази година, но събитието бе отложено. През далечната 1940 година Япония също трябваше да посрещне олимпиадата, но тя така и никога не се състоя, пише БТВ.

През 2020 година пандемията Covid-19 наложи отлагането на летните олимпийски игри, засега за догодина. Подобно отлагане на най-значимия спортен форум на земното кълбо не се бе случвало досега. Три пъти игрите са били отменяни – веднъж заради Първата и два пъти заради Втората световна война.

Мечтата за домакинството на Япония през 1940 година се поставя от Кано Джигоро – бащата на джудото. Джудото е и първото японско бойно изкуство, което попада в олимпийската програма. Джигоро, от своя страна, е първият член на Япония в МОК (1909-1938).

През 1932 г. барон Джигоро пътува до Лос Анджелис, за да представи пред МОК кандидатурата на Япония да приеме Игрите и да се превърне в първата азиатска страна-домакин. Джигоро има и една специална мисия. През 1940-а в родината му ще честват 2600 години от началото на японската империя и от възкачването на престола на първия император – легендарния Дзиму.

В битката за игрите през 1940 г. обаче Токио се оказва в епицентъра на жестоката конкуренция на Рим и Хелзинки. С тънкостта на дипломацията, която владее до съвършенство, барон Джигоро стига много далеч – среща се с италианския диктатор Бенито Мусолини, който е идеолог на кандидатурата на Рим, с молба Италия да се откаже в полза на Япония. И чудото се случва. Човекът, установил първата фашистка диктатура, омеква и на практика капитулира с думите: „Ние отстъпваме в името на това Япония да спечели.”

Поставен между това да избере Токио или Хелзинки, МОК залага на японската столица с 37 на 26 гласа във финалното гласуване. Японците ликуват. Тяхното домакинство и безспорната победа на барон Джигоро са прекрасен шанс за подобряване на международните отношения със западните демократични нации, начело с Великобритания и САЩ.

В страната настъпва трескава подготовка. Изготвена е програма за Игрите, отпечатани са дори плакатите. Определена е и датата на откриването – 21-и септември 1940 г. Начертан е план откъде да мине маршрутът и щафетата на олимпийския огън от Берлин.

И когато всичко изглежда готово, избухва Китайско-японската война (7 юли 1937 – 9 септември 1945). Тя започва с локален инцидент край Пекин между военни части на двете страни и се разраства в една от основните зони на военни действия на Втората световна война. Китайското правителство привлича на своя страна множество местни военни командири, както и разполагащата със значителни военни сили Китайска комунистическа партия, а в различни периоди получава подкрепа и от Германия, СССР, САЩ и Британската империя.

Притеснен и огорчен от военизирането на Япония, през пролетта на 1937 г. Кано Джигоро отново прекосява Океана за тежки преговори домакинството на Токио да не бъде отнемано. Членовете на МОК са разделени в позициите си, макар че зад кандидатурата на Япония стои не кой да е, а самият основател на съвременните олимпийски игри – барон Пиер де Кубертен.

Решението се бави, а Джигоро се качва на прочутия тихоокеански лайнер „Хикава Мару“ и потегля от Европа по дългия обратен път към дома. Смъртта го застига месеци по-късно в открити води – на 4 май 1938 г. на кораба.

Официалната версия е, че е погубен от пневмония, довела до бъбречна недостатъчност. През 1990 г. в Япония започва изненадващо разследване по подозрения, че баронът е отровен с храна, заради политическите си разбирания и острите си антимилитаристки убеждения. Така и не са събрани достатъчно доказателства и делото срещу неизвестен извършител е прекратено.

Ковчегът на една от най-забележителните фигури в историята на Япония Кано Джигоро е свален от лайнера, завит с олимпийското знаме. Баронът не доживява да научи решението на МОК, а то е категорично: Токио не може да организира олимпийски игри, след като японското правителство е във война с Китай. Домакинството е дадено на Хелзинки, но за кратко.

На 1-и септември 1939 г. избухва Втората световна война. Над 500 елитни спортисти от всички краища на света, които вече са се класирали за участие в летните игри през 1940 г., между които редица олимпийски, световни и европейски шампиони, вместо на пистата, в залата, на стадиона и в басейна, отиват на фронта.

И губят живота си.

Източник: БТВ