Черните дупки явно са нещо нормално за галактиката Млечен път, но поради тяхната неясна природа единствено няколко десетки са открити към днешна дата, пише Discover Magazine.

Заради самото им естество черните дупки е невъзможно да бъдат видяни непосредствено. Но астрономите могат да уловят присъствието им по начина, по който взаимодействат със средата си, като така ни позволяват да “видим” тези обекти, чиято гравитация е толкова силна, че нищо не може да им избяга. Благодарение на астрономите от миналия век не само можахме да узнаем за съществуването на черните дупки, но и да се натъкнем на няколко десетки в нашата собствена галактика.

ВИЖТЕ ПЪРВАТА СНИМКА НА ЧЕРНА ДУПКА В ИСТОРИЯТА! (ВИДЕО И СНИМКА)

С оглед на броя на звездите в галактиката ни, наоколо би следвало да има от порядъка на 10 милиона черни дупки. Проблемът е, че колкото по-близо до някоя звезда се намират, толкова по-трудно е да бъдат забелязани. В тези бинарни системи черна дупка може да открадне материал от придружаващата я звезда, генерирайки отчетлива рентгенова светлина в процеса. Въпреки това през последните години бяха отчетени 77 черни дупки чрез рентгенови наблюдения. Ето десет от тях, които се намират най-близо до Земята.

A0620-00, or V616 Monocerotis

Тази черна дупка от време на време предизвиква драматични изригвания на рентгенова светлина. Едно от тях се е случило през 1917 г. и чрез него беше открита системата. През 1975 г. V616 Monocerotis се озарява над 100 000 пъти, превръщайки се в най-яркият рентгенов източник, известен по това време.

Cygnus X-1

Учените подозират, че черната дупка Cygnus X-1 започва живота си като звезда, 40 пъти по-голяма от масата на Слънцето. Вероятно се е превърнала в черна дупка преди около 5 милиона години. Приблизително по същото време първите мамути се появяват във фосилните записи на Земята.

V404 Cygni

През 2019 г. учените съобщават за колебание в гигантски струи частици, изстреляни от черната дупка във V404 Cygni. 

GRO J0422+32

Тази черна дупка е или най-малката, открита някога, която се е образувала от колапса на звезда, или може да е неутронна звезда. Още предстои да бъде уточнено.

Cygnus X-3

Обектът е сдвоен със звезда Wolf-Rayet – невероятно ярък обект с необичайно разпределение на елементи, особено по повърхността му – това е една от най-ярките звезди в галактиката. Тя най-вероятно ще се превърне в черна дупка доста скоро.

GRO J1655-40

Тази черна дупка и звезда пътуват през галактиката при 250 000 мили в час. За сравнение, слънцето обикаля само с 44 740 мили / ч. Астрономите смятат, че те са постигнали своя най-бърз темп, когато черната дупка е създадена от асиметрична свръхнова.

Sagittarius A*

Sagittarius A е централната супермасивна черна дупка на Млечния път. За първи път е забелязана през 1931 г., благодарение на радиосигнал, идващ от центъра на галактиката. Но наблюдавайки движенията на близките звезди през десетилетия и струпванията от газ в близост до обекта, астрономите категорично са определили, че това наистина е свръхмасивна черна дупка. 

47 Tuc X9

Учените все още разискват дали в глобуларния клъстър 47 Tucanae наистина има черна дупка. Последните проучвания предлагат доказателства за и против идеята. Но ако я има, това би бил рядък пример за черна дупка в кълбовиден клъстър – нещо, което астрономите дълго мислеха, че е невъзможно. Тя би имала и най-близката орбита, виждана някога между черна дупка и звезда.

XTE J1118+480 се предполага, че е образувана от богата на метал звезда, която е претърпяла избухване до супернова. Намира се на около 5000 до 11 000 светлинни години от Земята. 

GS2000+25 е сдвоена с късна звезда от тип К с 50 процента от слънчевата маса. Намира се на 8800 светлинни години от Земята. 

ОТКРИХА ЧЕРНА ДУПКА В МЛЕЧНИЯ ПЪТ, ДВА ПЪТИ ПО-ГОЛЯМА ОТ СМЯТАНОТО ЗА ВЪЗМОЖНО

Източник: Discover Magazine