Може ли кръвта на оцелелите от коронавирус да помогне на други хора да се преборят с болестта? Все още не знаем, но лекарите от Ню Йорк скоро ще тестват тази идея върху хоспитализирани пациенти, които са сериозно болни.

Кръвта на хората, които са се възстановили, може да бъде богат източник на антитела и протеини, които са създадени от имунната система, с единствената цел да атакуват и неутрализират вируса.

Частта от кръвта, която съдържа антителата, така наречената възстановителна плазма, се използва от десетилетия за лечение на инфекциозни заболявания, включително Ебола и различно видове грип.

„Трудната част е да разберете научно, колко е ценна плазмата при която и да е болест, докато не опитате“, каза д-р Дейвид Л. Райх, президент и главен оперативен директор на болницата „Маунт Синай“, която ще практикува лечението.

“Това не е точно изстрел в тъмнината, но не е изпробвано досега”, добави той.

Д-р Райх каза, че процедурата ще се прилага като лечение за хоспитализирани пациенти, които имат умерена форма на заболяването и имат проблеми с дишането, но не за тези, които са в напредналите стадии на заболяването.

„Идеята е да стигнете до точните пациенти в точното време, но все пак цялото нещо е експериментално“, каза той.

Лекарите от “Маунт Синай” бяха сред първите в Съединените щати, разработили тест, който може да открие антитела при възстановяващи се пациенти, което е съществена част от тази стратегия за лечение.

“Във вторник Администрацията по храните и лекарствата даде разрешение плазмата да бъде използвана експериментално при спешни случаи за лечение на пациенти с коронавирус, а болниците в Ню Йорк бързо започнаха да искат да участват”, заяви д-р Брус Саша, главен лекар в Нюйоркския център за кръв, който ще събира, тества и разпределя плазмата.

Доброволците обаче ще трябва да бъдат внимателно проверени, за да се види дали отговарят на строгите критерии.

Донорите ще включват хора, които са тествани положително за вируса, били са болни и са оздравели, не са имали симптоми в последните 14 дни и имат високи нива на антитела, които могат да се борят с вируса.

Д-р Райх каза, че тъй като има закъснения и недостиг на тестванията, броят на класираните хора може да бъде по-малък в началото.

След това хората, които отговарят на изискванията, ще бъдат изпращани в кръвни центрове, за да дарят плазма.

Процедурата, наречена афереза, е подобна на даване на кръв, с изключение на това, че кръвта, която бива изтеглена от пациента, се пуска през машина за извличане на плазмата, а след това червените и бели кръвни клетки се връщат на донора.

“Иглите се забиват и в двете ръце, като кръвта, която тече от едната ръка, минава през машината и се връща обратно в другата ръка. Обикновено процесът отнема 60 до 90 минути и може да даде достатъчно плазма за лечение на трима пациенти”, каза д-р Саша.

“Хората, които са се възстановили имат антитела в излишък и премахването на някои от тях няма да ги застраши или да намали собствената им устойчивост към вируса. Може да извлечем около 20% от техните антитела, които няколко дни по-късно ще се възвърнат”, добави д-р Саша.

Плазмата ще бъде тествана, за да бъде сигурно, че донорът не е преносител на болести като хепатит и ХИВ, или на някои протеини, които биха могли да предизвикат имунни реакции у реципиента.

В случай, че тя премине тестовете, ще може да бъде замразена или използвана веднага, а всеки пациент, който ще бъде лекуван с нея, ще получи количество, равняващо се на около една чаша, което ще бъде влято в кръвта му.

Както при кръвопреливането, плазмените донори и реципиентите трябва да имат съответстващи си групи, но разликата е, че правилата не са същите като тези за преливане.

„Смятаме, че това ще бъде ефективно лечение поне за някои пациенти, но всъщност все още не знаем“, каза д-р Саша.

„Надяваме се, че в следващите няколко седмици ще получим някои данни от първите пациенти, за да разберем дали сме поели по правилния път“, добави той.

Друг лекар, който не е свързан с новите планове за лечение също заяви, че има доказателства в подкрепа на използването на плазма от оцелели.

„Между четири и осем седмици след заразяването им, кръвта трябва да бъде пълна с антитела, които да неутрализират вируса и това теоретично ще ограничи инфекцията“, каза Винит Менахери, вирусолог от Медицинския клон на университета в Тексас.

Потенциалният риск от цялата процедура, твърди той, е, че имунната система на пациента може да реагира срещу непознатата плазма и да причини допълнителни заболявания.

„Виждаме, че този кораб, ако можем така да го наречем, се приближава все повече към нас и не искаме да седим пасивно и да го оставим да се преобърне върху ни.

Точно поради тази причина правим всичко възможно по силите си, за да го спрем. Преливането на плазма има потенциал да помогне, а също и потенциал да навреди, но просто няма да как знаем, докато не достигнем до по-късен етап в процеса на лекуване и не опитаме различни неща”, каза д-р Райх.

Източник: The New York Times